1 M ai mult face un nume bun de cît untdelemnul mirositor, şi ziua morţii de cît ziua naşterii.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 M ai bine să te duci într'o casă de jale de cît să te duci într'o casă de petrecere; căci acolo îţi aduci aminte de sfîrşitul oricărui om, şi cine trăieşte, îşi pune la inimă lucrul acesta.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 M ai bună este întristarea decît rîsul; căci prin întristarea feţei inima se face mai bună.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 I nima înţelepţilor este în casa de jale, iar inima celor fără minte este în casa petrecerii.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 M ai bine să asculţi mustrarea înţeleptului de cît să asculţi la cîntecul celor fără minte.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 C ăci rîsul celor fără minte este ca pîrăitul spinilor supt căldare. Şi aceasta este o deşertăciune.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 A verea luată prin silă înebuneşte pe cel înţelept, şi mita strică inima.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 M ai bun este sfîrşitul unui lucru de cît începutul lui; mai bine cel bun la suflet de cît cel îngîmfat.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 N u te grăbi să te mînii în sufletul tău, căci mînia locuieşte în sînul nebunilor.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 N u zice:,, Cum se face că zilele de mai înainte erau mai bune de cît acestea?`` Căci nu din înţelepciune întrebi aşa.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 Î nţelepciunea preţuieşte cît o moştenire, şi chiar mai mult pentru cei ce văd soarele.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 C ăci ocrotire dă şi înţelepciunea, ocrotire dă şi argintul; dar un folos mai mult al ştiinţei este că înţelepciunea ţine în viaţă pe cei ce o au.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 U ită-te cu băgare de seamă la lucrarea lui Dumnezeu: cine poate să îndrepte ce a făcut El strîmb?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 Î n ziua fericirii, fii fericit, şi în ziua nenorocirii, gîndeşte-te că Dumnezeu a făcut şi pe una şi pe cealaltă, pentruca omul să nu mai poată şti nimic din ce va fi după el.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 T ot felul de lucruri am văzut în zilele deşertăciunii mele. Este cîte un om fără prihană, care piere în neprihănirea lui, şi este cîte un nelegiuit, care o duce mult în răutatea lui.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 N u fi prea neprihănit şi nu te arăta prea înţelept: pentru ce să te pierzi singur?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 D ar nu fi nici peste măsură de rău şi nu fi fără minte: pentru ce vrei să mori înainte de vreme?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 B ine este să ţii la aceasta, dar nici pe cealaltă să n'o laşi din mînă; căci cine se teme de Dumnezeu, scapă din toate acestea.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 Î nţelepciunea face pe cel înţelept mai tare de cît zece viteji, cari sînt într'o cetate.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 F iindcă pe pămînt nu este nici un om fără prihană, care să facă binele fără să păcătuiască.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 N u lua nici tu seama la toate vorbele cari se spun, ca nu cumva s'auzi pe sluga ta vorbindu-te de rău!

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 C ăci ştie inima ta de cîte ori ai vorbit şi tu de rău pe alţii.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 T oate acestea le-am cercetat cu înţelepciune. Am zis:,, Mă voi înţelepţi.`` Dar înţelepciunea a rămas departe de mine.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 C u mult mai departe decît era mai înainte, şi ce adîncă! Cine o va putea găsi?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 M -am apucat şi am cercetat toate lucrurile, cu gînd să înţeleg, să adîncesc, şi să caut înţelepciunea şi rostul lucrurilor, şi să pricep nebunia răutăţii şi rătăcirea prostiei.

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 Ş i am găsit că mai amară de cît moartea este femeia, a cărei inimă este o cursă şi un laţ, şi ale cărei mîni sînt nişte lanţuri; cel plăcut lui Dumnezeu scapă de ea, dar cel păcătos este prins de ea.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 I ată ce am găsit, zice Eclesiastul, cercetînd lucrurile unul cîte unul, ca să le pătrund rostul;

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 i ată ce-mi caută şi acum sufletul, şi n'am găsit. Din o mie am găsit un om: dar o femeie n'am găsit în toate acestea.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 N umai, iată ce am găsit: că Dumnezeu a făcut pe oameni fără prihană, dar ei umblă cu multe şiretenii.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.