1 I ov a luat cuvîntul şi a zis:

А Иов в отговор рече: -

2 C ît de bine ştii tu să vii în ajutorul slăbiciunii! Cum dai tu ajutor braţului fără putere!

Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

3 C e bune sfaturi dai tu celui fără pricepere! Ce belşug de înţelepciune dai tu la iveală!

Как си съветвал оня, който няма милост! И какъв здрав разум си изсипал!

4 C ătre cine se îndreaptă cuvintele tale? Şi al cui duh vorbeşte prin tine?

Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал?

5 Î naintea lui Dumnezeu tremură umbrele supt ape şi supt locuitorii lor;

Пред него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

6 î naintea Lui locuinţa morţilor este goală, adîncul n'are acoperiş.

Преизподнята е гола пред Него, И Авадон+ няма покрив.

7 E l întinde miazănoaptea asupra golului, şi spînzură pămîntul pe nimic.

Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

8 L eagă apele în norii Săi, şi norii nu se sparg supt greutatea lor.

Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

9 A copere faţa scaunului Său de domnie, şi Îşi întinde norul peste el.

Покрива лицето на престола Си, Като простира облака Си върху него.

10 A tras o boltă pe faţa apelor, ca hotar între lumină şi întunerec.

Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

11 S tîlpii cerului se clatină, şi se înspăimîntă la ameninţarea Lui.

Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

12 P rin puterea Lui turbură marea, prin priceperea Lui îi sfarmă furia.

Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав

13 S uflarea Lui înseninează cerul, mîna Lui străpunge şarpele fugar.

Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей

14 Ş i acestea sînt doar marginile căilor Sale, şi numai adierea lor uşoară ajunge pînă la noi! Dar tunetul lucrărilor Lui puternice cine -l va auzi?``

Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?