1 А Иов в отговор рече: -

Iov a luat cuvîntul şi a zis:

2 К аква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

Cît de bine ştii tu să vii în ajutorul slăbiciunii! Cum dai tu ajutor braţului fără putere!

3 К ак си съветвал оня, който няма милост! И какъв здрав разум си изсипал!

Ce bune sfaturi dai tu celui fără pricepere! Ce belşug de înţelepciune dai tu la iveală!

4 К ъм кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал?

Către cine se îndreaptă cuvintele tale? Şi al cui duh vorbeşte prin tine?

5 П ред него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

Înaintea lui Dumnezeu tremură umbrele supt ape şi supt locuitorii lor;

6 П реизподнята е гола пред Него, И Авадон+ няма покрив.

înaintea Lui locuinţa morţilor este goală, adîncul n'are acoperiş.

7 П ростира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

El întinde miazănoaptea asupra golului, şi spînzură pămîntul pe nimic.

8 В ръзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

Leagă apele în norii Săi, şi norii nu se sparg supt greutatea lor.

9 П окрива лицето на престола Си, Като простира облака Си върху него.

Acopere faţa scaunului Său de domnie, şi Îşi întinde norul peste el.

10 О биколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

A tras o boltă pe faţa apelor, ca hotar între lumină şi întunerec.

11 Н ебесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

Stîlpii cerului se clatină, şi se înspăimîntă la ameninţarea Lui.

12 Р азвълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав

Prin puterea Lui turbură marea, prin priceperea Lui îi sfarmă furia.

13 Ч рез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей

Suflarea Lui înseninează cerul, mîna Lui străpunge şarpele fugar.

14 Е то, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

Şi acestea sînt doar marginile căilor Sale, şi numai adierea lor uşoară ajunge pînă la noi! Dar tunetul lucrărilor Lui puternice cine -l va auzi?``