1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Adu-Ţi aminte, Doamne, de ce ni s'a întîmplat! Uită-Te şi vezi-ne ocara!

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Moştenirea noastră a trecut la nişte străini, casele noastre la cei din alte ţări!

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Am rămas orfani, fără tată; mamele noastre sînt ca nişte văduve.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Apa noastră o bem pe bani, şi lemnele noastre trebuie să le plătim.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

Prigonitorii ne urmăresc cu îndîrjire, şi cînd obosim, nu ne dau odihnă.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Am întins mîna spre Egipt, spre Asiria, ca să ne săturăm de pîne.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Părinţii noştri, cari au păcătuit, nu mai sînt, iar noi le purtăm păcatele.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Robii ne stăpînesc, şi nimeni nu ne izbăveşte din mînile lor.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

Ne căutăm pînea cu primejdia vieţii noastre, căci ne ameninţă sabia în pustie.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Ne arde pielea ca un cuptor, de frigurile foamei.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Au necinstit pe femei în Sion, pe fecioare în cetăţile lui Iuda.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Mai marii noştri au fost spînzuraţi de mînile lor; Bătrînilor nu le -a dat nici o cinste

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

Tinerii au fost puşi să rîşnească, şi copiii cădeau supt poverile de lemn.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Bătrînii nu se mai duc la poartă, şi tinerii au încetat să mai cînte.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

S'a dus bucuria din inimile noastre, şi jalea a luat locul jocurilor noastre.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

A căzut cununa de pe capul nostru! Vai de noi, căci am păcătuit!

17 З атова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

Dacă ne doare inima, dacă ni s'au întunecat ochii,

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

este din pricină că muntele Sionului este pustiit, din pricină că se plimbă şacalii prin el.

19 Т и, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

Dar Tu, Doamne, împărăţeşti pe vecie; scaunul Tău de domnie dăinuieşte din neam în neam!

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

Pentruce să ne uiţi pe vecie, şi să ne părăseşti pentru multă vreme?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Întoarce-ne la Tine, Doamne, şi ne vom întoarce! Dă-ne iarăş zile ca cele de odinioară!

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

Să ne fi lepădat Tu de tot oare, şi să Te fi mîniat Tu pe noi peste măsură de mult