1 Н е завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

Nu pismui pe oamenii cei răi, şi nu dori să fii cu ei;

2 З ащото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

căci inima lor se gîndeşte la prăpăd, şi buzele lor vorbesc nelegiuiri. -

3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

Prin înţelepciune se înalţă o casă, şi prin pricepere se întăreşte;

4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

prin ştiinţă se umplu cămările ei de toate bunătăţile de preţ şi plăcute.

5 М ъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

Un om înţelept este plin de putere, şi cel priceput îşi oţeleşte vlaga.

6 З ащото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

Căci prin măsuri chibzuite cîştigi bătălia, şi prin marele număr al sfetnicilor ai biruinţa. -

7 М ъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

Înţelepciunea este prea înaltă pentru cel nebun: el nu va deschide gura la judecată. -

8 К ойто намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

Cine se gîndeşte să facă rău, se cheamă un om plin de răutate. -

9 П омислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

Gîndul celui nebun nu este decît păcat, şi batjocoritorul este o scîrbă pentru oameni. -

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

Dacă slăbeşti în ziua necazului, mică îţi este puterea. -

11 И збавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.

Izbăveşte pe cei tîrîţi la moarte, şi scapă pe ceice sînt aproape să fie junghiaţi. -

12 А ко речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

Dacă zici:,, Ah! n'am ştiut!``... Crezi că nu vede Celce cîntăreşte inimile şi Celce veghează asupra sufletului tău? Şi nu va răsplăti El fiecăruia după faptele lui? -

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

Fiule, mănîncă miere, căci este bună, şi fagurul de miere este dulce pentru cerul gurii tale.

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

Tot aşa, şi înţelepciunea este bună pentru sufletul tău: dacă o vei găsi, ai un viitor, şi nu ţi se va tăia nădejdea. -

15 Н е поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

Nu întinde curse, nelegiuitule, la locuinţa celui neprihănit, şi nu -i turbura odihna.

16 З ащото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

Căci cel neprihănit de şapte ori cade, şi se ridică, dar cei răi se prăbuşesc în nenorocire.

17 Н е се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

Nu te bucura de căderea vrăjmaşului tău, şi să nu ţi se veselească inima cînd se poticneşte el,

18 Д а не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

ca nu cumva Domnul să vadă, să nu -I placă, şi să-Şi întoarcă mînia dela el. -

19 Н е се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

Nu te mînia din pricina celor ce fac rău, şi nu pizmui pe cei răi!

20 З ащото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

Căci cel ce face răul n'are niciun viitor, şi lumina celor răi se stinge. -

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

Fiule, teme-te de Domnul şi de împăratul; şi să nu te amesteci cu cei neastîmpăraţi!

22 З ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

Căci deodată le va veni pieirea, şi cine poate şti sfîrşitul amîndorora! -

23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.

Iată ce mai spun înţelepţii:,, Nu este bine să ai în vedere faţa oamenilor în judecăţi.`` -

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

Pe cine zice celui rău:,, Tu eşti bun!`` îl blastămă popoarele, şi -l urăsc neamurile.

25 Н о който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

Dar celor ce judecă drept le merge bine, şi o mare binecuvîntare vine peste ei. -

26 К ойто дава прав отговор, Той целува в устни.

Un răspuns bun este ca un sărut pe buze.

27 Н ареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

Vezi-ţi întîi de treburi afară, îngrijeşte de lucrul cîmpului, şi apoi apucă-te să-ţi zideşti casa. -

28 Н е бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

Nu vorbi în chip uşuratic împotriva aproapelui tău; ori ai vrea să înşeli cu buzele tale? -

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

Nu zice:,, Cum mi -a făcut el aşa am să -i fac şi eu, îi vor răsplăti după faptele lui!`` -

30 М инах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

Am trecut pe lîngă ogorul unui leneş, şi pe lîngă via unui om fără minte.

31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена

Şi era numai spini, acoperit de mărăcini, şi zidul de piatră era prăbuşit.

32 Т огава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

M'am uitat bine şi cu luare aminte, şi am tras învăţătură din ce am văzut.

33 О ще малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

Să mai dorm puţin, să mai aţipesc puţin, să mai încrucişez mînile puţin ca să mă odihnesc!``...

34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

Şi sărăcia vine peste tine pe neaşteptate, ca un hoţ, şi lipsa, ca un om înarmat.