1 М ъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

Un fiu înţelept ascultă învăţătura tatălui său, dar batjocoritorul n'ascultă mustrarea. -

2 О т плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

Prin rodul gurii ai parte de bine, dar cei stricaţi au parte de sîlnicie. -

3 К ойто пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

Cine-şi păzeşte gura, îşi păzeşte sufletul; cine-şi deschide buzele mari aleargă spre pieirea lui. -

4 Д ушата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

Leneşul doreşte mult, şi totuş, n'are nimic, dar cei harnici se satură. -

5 П раведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

Cel neprihănit urăşte cuvintele mincinoase, dar cel rău se face urît şi se acoperă de ruşine. -

6 П равдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

Neprihănirea păzeşte pe cel nevinovat, dar răutatea aduce pierzarea păcătosului. -

7 Е дин се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

Unul face pe bogatul, şi n'are nimic, altul face pe săracul, şi are totuş mari avuţii, -

8 Б огатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Omul cu bogăţia lui îşi răscumpără viaţa, dar săracul n'ascultă mustrarea. -

9 В иделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

Lumina celor neprihăniţi arde voioasă, dar candela celor răi se stinge. -

10 О т гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Prin mîndrie se aţîţă numai certuri, dar înţelepciunea este cu cel ce ascultă sfaturile. -

11 Б огатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Bogăţia cîştigată fără trudă scade, dar ce se strînge încetul cu încetul, creşte. -

12 О тлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

O nădejde amînată îmbolnăveşte inima, dar o dorinţă împlinită este un pom de viaţă. -

13 К ойто презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

Cine nesocoteşte Cuvîntul Domnului se pierde, dar cine se teme de poruncă este răsplătit. -

14 П оуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

Învăţătura înţeleptului este un izvor de viaţă, ca să abată pe om din cursele morţii. -

15 З дравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

O minte sănătoasă cîştigă bunăvoinţă, dar calea celor stricaţi este pietroasă. -

16 В секи благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

Orice om chibzuit lucrează cu cunoştinţă, dar nebunul îşi dă la iveală nebunia. -

17 Л ошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

Un sol rău cade în nenorocire, dar un sol credincios aduce tămăduire. -

18 С иромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

Sărăcia şi ruşinea sînt partea celui ce leapădă certarea, dar cel ce ia seama la mustrare este pus în cinste. -

19 И зпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

Împlinirea unei dorinţe este dulce sufletului, dar celor nebuni le este urît să se lase de rău. -

20 Х оди с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Cine umblă cu înţelepţii se face înţelept, dar cui îi place să se însoţească cu nebunii o duce rău. -

21 З лото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

Nenorocirea urmăreşte pe cei ce păcătuiesc, dar cei neprihăniţi vor fi răsplătiţi cu fericire.

22 Д обрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

Omul de bine lasă moştenitori pe copiii copiilor săi, dar bogăţiile păcătosului sînt păstrate pentru cel neprihănit. -

23 З емеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

Ogorul pe care -l desţelineşte săracul dă o hrană îmbelşugată, dar mulţi pier din pricina nedreptăţii lor. -

24 К ойто щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

Cine cruţă nuiaua, urăşte pe fiul său, dar cine -l iubeşte, îl pedepseşte îndată. -

25 П раведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

Cel neprihănit mănîncă pînă se satură, dar pîntecele celor răi duce lipsă. -