1 ( По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините виках към Тебе, Господи.

(O cîntare a treptelor.) Din fundul adîncului, Te chem, Doamne!

2 Г осподи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

Doamne, ascultă-mi glasul! Să ia aminte urechile Tale la glasul cererilor mele!

3 А ко би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

Dacă ai păstra, Doamne, aducerea aminte a nelegiuirilor, cine ar putea sta în picioare, Doamne?

4 П ри тебе обаче няма прощение За да ти се боят.

Dar la Tine este iertare, ca să fii temut.

5 Ч акам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

Eu nădăjduiesc în Domnul, sufletul meu nădăjduieşte, şi aştept făgăduinţa Lui.

6 Д ушата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.

Sufletul meu aşteaptă pe Domnul, mai mult decît aşteaptă străjerii dimineaţa, da, mai mult decît aşteaptă străjerii dimineaţa.

7 Н ека се надява Израил на Господа; Защото Господ е милостта, И у Него е пълното изкупление;

Israele, pune-ţi nădejdea în Domnul, căci la Domnul este îndurarea, şi la El este belşug de răscumpărare!

8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

El va răscumpăra pe Israel din toate nelegiuirile lui.