1 Г орко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Vai de tine, pustiitorule, care totuş n'ai fost pustiit; care jăfuieşti, şi n'ai fost jăfuit încă! După ce vei sfîrşi de pustiit, vei fi pustiit şi tu, după ce vei isprăvi de jăfuit, vei fi jăfuit şi tu.``

2 Г осподи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

Doamne, ai milă de noi! Noi nădăjduim în Tine. Fii ajutorul nostru în fiecare dimineaţă şi izbăvirea noastră la vreme de nevoie!

3 О т шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

Cînd răsună glasul Tău, popoarele fug; cînd Te scoli Tu, neamurile se împrăştie.``

4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец

prada voastră va fi strînsă cum strînge muşiţa: sar peste ea cum sar lăcustele.``

5 Г оспод е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

Domnul este înălţat, şi locuieşte în înălţime. El umple Sionul de nepărtinire şi dreptate.

6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

Zilele tale sînt statornice, înţelepciunea şi priceperea sînt un izvor de mîntuire``; frica de Domnul, iată comoara Sionului.

7 Е то, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво

Iată, vitejii strigă afară; solii păcii plîng cu amar.

8 Д румовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

Drumurile sînt pustii; nimeni nu mai umblă pe drumuri. Asur a rupt legămîntul, dispreţuieşte cetăţile, nu se uită la nimeni.

9 З емята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

Ţara jăleşte şi este întristată; Libanul este plin de ruşine, tînjeşte; Saronul este ca o pustie; Basanul şi Carmelul îşi scutură frunza.

10 С ега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

Acum Mă voi scula, -zice Domnul, -acum Mă voi înălţa, acum Mă voi ridica.

11 С лама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,

Aţi zămislit fîn, şi naşteţi paie de mirişte; suflarea vostră de mînie împotriva Ierusalimului este un foc, care pe voi înşivă vă va arde de tot.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

Popoarele vor fi ca nişte cuptoare de var, ca nişte spini tăiaţi cari ard în foc.``

13 С лушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

Voi, cei de departe, ascultaţi ce am făcut! Şi voi, cei de aproape, vedeţi puterea mea!``

14 Г решните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?

Păcătoşii sînt îngroziţi, în Sion, un tremur a apucat pe cei nelegiuiţi, cari zic:,, Cine din noi va putea să rămînă lîngă un foc mistuitor?``,, Cine din noi va putea să rămînă lîngă nişte flacări vecinice?``

15 К ойто ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

Celce umblă în neprihănire, şi vorbeşte fără vicleşug, celce nesocoteşte un cîştig scos prin stoarcere, celce îşi trage mînile înapoi, ca să nu primească mită, cel ce îşi astupă urechea să n'audă cuvinte setoase de sînge, şi îşi leagă ochii ca să nu vadă răul,

16 Т ой ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

acela va locui în locurile înalte; stînci întărite vor fi locul lui de scăpare; i se va da pîne, şi apa nu -i va lipsi.``

17 О чите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

Ochii tăi vor vedea pe Împărat în strălucirea Lui, vor privi ţara în toată întinderea ei.

18 С ърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?

Inima ta îşi va aduce aminte de groaza trecută şi va zice:, Unde este logofătul? Unde este vistiernicul? Unde este celce veghea asupra turnurilor?`

19 Н яма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

Atunci nu vei mai vedea pe poporul acela îndrăzneţ, pe poporul cu vorbirea încîlcită de n'o puteai înţelege, cu limba gîngavă, de n'o puteai pricepe.

20 П огледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

Priveşte Sionul, cetatea sărbătorilor noastre! Ochii tăi vor vedea Ierusalimul, ca locuinţă liniştită, ca un cort, care nu va mai fi mutat, ai cărui ţăruşi nu vor mai fi scoşi niciodată, şi ale cărui funii nu vor mai fi deslegate.

21 Н о там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

Da, acolo cu adevărat Domnul este minunat pentru noi: El ne ţine loc de rîuri, de pîraie late, unde totuş nu pătrund corăbii cu lopeţi, şi nu trece niciun vas puternic.

22 З ащото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

Căci Domnul este Judecătorul nostru, Domnul este Legiuitorul nostru, Domnul este Împăratul nostru: El ne mîntueşte!

23 В ъжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

Funiile tale s'au slăbit, aşa că nu mai pot strînge piciorul catargului, şi nu mai pot întinde pînzele. Atunci se împarte prada, care -i aşa de mare, că pînă şi ologii iau parte la ea.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

Niciun locuitor nu zice:, Sînt bolnav!` Poporul Ierusalimului capătă iertarea fărădelegilor lui.``