1 ( По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

(Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al lui David, robul Domnului. El a spus Domnului cuvintele cîntării acesteia, cînd l -a scăpat Domnul din mîna tuturor vrăjmaşilor săi şi din mîna lui Saul. El a zis:),, Te iubesc din inimă, Doamne, tăria mea!

2 Г оспод е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула

Doamne, Tu eşti stînca mea, cetăţuia mea, izbăvitorul meu! Dumnezeule, Tu eşti stînca mea, în care mă ascund, scutul meu, tăria care mă scapă, şi întăritura mea!

3 Щ е призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

Eu strig:, Lăudat să fie Domnul!` şi sînt izbăvit de vrăjmaşii mei.

4 В ръзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

Mă înconjuraseră legăturile morţii, şi mă îngroziseră rîurile pieirii;

5 В ръзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

mă înfăşuraseră legăturile mormîntului, şi mă prinseseră laţurile morţii.

6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

Dar, în strîmtorarea mea, am chemat pe Domnul, şi am strigat către Dumnezeul meu: din locaşul Lui, El mi -a auzit glasul, şi strigătul meu a ajuns pînă la El, pînă la urechile Lui.

7 Т огава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

Atunci s'a sguduit pămîntul şi s'a cutremurat, temeliile munţilor s'au mişcat, şi s'au clătinat, pentru că El se mîniase.

8 Д им се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

Din nările Lui se ridica fum, şi un foc mistuitor ieşea din gura Lui: cărbuni aprinşi ţîşneau din ea.

9 Т ой сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

A plecat cerurile, şi S'a pogorît: un nor gros era supt picioarele Lui.

10 В ъзседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.

Călărea pe un heruvim, şi sbura, venea plutind pe aripile vîntului.

11 П оложи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

Întunerecul Şi -l făcuse învelitoare, iar cortul Lui, împrejurul Lui, erau nişte ape întunecoase şi nori negri.

12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

Din strălucirea, care se răsfrîngea înaintea Lui, ieşeau nori, cari aruncau grindină şi cărbuni de foc.

13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

Domnul a tunat în ceruri, Cel Prea Înalt a făcut să -I răsune glasul, cu grindină şi cărbuni de foc.

14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

A aruncat săgeţi şi a risipit pe vrăjmaşii mei, a înmulţit loviturile trăsnetului şi i -a pus pe fugă.

15 Т огава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

Atunci s'a văzut albia apelor, şi s'au descoperit temeliile lumii, la mustrarea Ta, Doamne, la vuietul suflării nărilor Tale.

16 П рати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

El Şi -a întins mîna de sus, m'a apucat, m'a scos din apele cele mari; Ps. 144. 7.

17 И збави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

m'a izbăvit de protivnicul meu cel puternic, de vrăjmaşii mei, cari erau mai tari decît mine.

18 С тигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

Ei năvăliseră deodată peste mine în ziua strîmtorării mele; dar Domnul a fost sprijinul meu.

19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

El m'a scos la loc larg, şi m'a scăpat, pentrucă mă iubeşte.

20 В ъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

Domnul mi -a făcut după neprihănirea mea, mi -a răsplătit după curăţia mînilor mele:

21 З ащото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

căci am păzit căile Domnului, şi n'am păcătuit împotriva Dumnezeului meu.

22 З ащото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

Toate poruncile Lui au fost înaintea mea, şi nu m'am depărtat dela legile Lui.

23 Н епорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

Am fost fără vină faţă de El, şi m'am păzit de fărădelegea mea.

24 З атова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

Deaceea, Domnul mi -a răsplătit după neprihănirea mea, după curăţia mînilor mele înaintea ochilor Lui.

25 К ъм милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

Cu cel bun Tu Te arăţi bun, cu omul neprihănit Te arăţi neprihănit;

26 К ъм чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

cu cel curat Te arăţi curat, şi cu cel stricat Te porţi după stricăciunea lui.

27 З ащото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

Tu mîntuieşti pe poporul care se smereşte, şi smereşti privirile trufaşe.

28 З ащото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;

Da, Tu îmi aprinzi lumina mea. Domnul, Dumnezeul meu, îmi luminează întunerecul meu.

29 З ащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

Cu Tine mă năpustesc asupra unei oşti înarmate, cu Dumnezeul meu sar peste un zid întărit.

30 К олкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

Căile lui Dumnezeu sînt desăvîrşite, Cuvîntul Domnului este încercat: El este un scut pentru toţi cei ce aleargă la El.

31 З ащото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

Căci cine este Dumnezeu, afară de Domnul, şi cine este o stîncă, afară de Dumnezeul nostru?

32 Б ог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

Dumnezeu mă încinge cu putere, şi mă povăţuieşte pe calea cea dreaptă.

33 Т ой прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.

El îmi face picioarele ca ale cerboaicelor, şi mă aşează pe înălţimile mele

34 У чи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

El îmi deprinde mînile la luptă, aşa că braţele mele întind arcul de aramă.

35 Т и си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.

Tu îmi dai scutul mîntuirii Tale, dreapta Ta mă sprijineşte, şi îndurarea Ta mă face mare.

36 Т и си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

Tu lărgeşti drumul supt paşii mei, şi nu-mi alunecă glesnele.

37 Г оних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

Urmăresc pe vrăjmaşii mei, îi ajung, şi nu mă întorc pînă nu -i nimicesc.

38 С трих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

Îi zdrobesc, de nu pot să se mai ridice: ei cad supt picioarele mele.

39 З ащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

Tu mă încingi cu putere pentru luptă, şi răpui pe protivnicii mei supt picioarele mele.

40 С торил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

Tu faci pe vrăjmaşii mei să dea dosul înaintea mea, şi eu nimicesc pe cei ce mă urăsc.

41 И звикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

Ei strigă, dar n'are cine să -i scape! Strigă către Domnul, dar nu le răspunde!

42 Т огава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

Îi pisez ca praful, pe care -l ia vîntul, îi calc în picioare ca noroiul de pe uliţe.

43 Т и си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,

Tu mă scapi din neînţelegerile poporului; mă pui în fruntea neamurilor; un popor, pe care nu -l cunoaşteam, îmi este supus.

44 Щ ом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

El ascultă de mine la cea dintîi poruncă, fiii străinului mă linguşesc.

45 Ч ужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

Fiilor străinului li se moaie inima de mine, şi ies tremurînd din cetăţuile lor.

46 Ж ив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

Trăiască Domnul, şi binecuvîntată să fie Stînca mea! Mărit să fie Dumnezeul mîntuirii mele,

47 Б ог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

Dumnezeu, răzbunătorul meu, care îmi supune popoarele,

48 К ойто ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

şi mă izbăveşte de vrăjmaşii mei! Tu mă înalţi mai pesus de protivnicii mei, mă scapi de omul asupritor.

49 З атова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

Deaceea, Doamne, Te voi lăuda printre neamuri, voi cînta spre slava Numelui Tău.

50 Т и си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

El dă mari izbăviri împăratului Său, şi dă îndurare unsului Său: lui David, şi seminţei lui, pe vecie.