1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Elifaz din Teman a luat cuvîntul şi a zis:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Dacă vom îndrăzni să-ţi vorbim, te vei supăra? Dar cine ar putea să tacă?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

De multeori tu ai învăţat pe alţii, şi ai întărit mînile slăbite.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

Cuvintele tale au ridicat pe cei ce se clătinau, şi ai întărit genunchii cari se îndoiau.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Şi acum, cînd este vorba de tine, eşti slab! Acum, cînd eşti atins tu, te turburi! Nu este frica ta de Dumnezeu sprijinul tău?

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Nădejdea ta, nu -i neprihănirea ta?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Adu-ţi aminte, te rog: care nevinovat a perit? Cari oameni neprihăniţi au fost nimiciţi?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

După cîte am văzut eu, numai cei ce ară fărădelegea şi samănă nelegiuirea îi seceră roadele!

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Aceia pier prin suflarea lui Dumnezeu, nimiciţi de vîntul mîniei Lui.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Mugetul leilor încetează, dinţii puilor de lei sînt zdrobiţi!

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

Leul bătrîn piere din lipsă de pradă, şi puii leoaicei se risipesc.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Un cuvînt s'a furişat pînă la mine, şi urechea mea i -a prins sunetele uşoare.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

În clipa cînd vedeniile de noapte frămîntă gîndul, cînd oamenii sînt cufundaţi într'un somn adînc,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

m'a apucat groaza şi spaima, şi toate oasele mi-au tremut.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Un duh a trecut pe lîngă mine... Tot părul mi s'a sbîrlit ca ariciul...

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Un chip cu o înfăţişare necunoscută era înaintea ochilor mei. Şi am auzit un glas care şoptea încetişor:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

Fi-va omul fără vină înaintea lui Dumnezeu? Fi-va el curat înaintea Celui ce l -a făcut?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Dacă n'are încredere Dumnezeu nici în slujitorii Săi, dacă găseşte El greşeli chiar la îngerii Săi,

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

cu cît mai mult la cei ce locuiesc în case de lut, cari îşi trag obîrşia din ţărînă, şi pot fi zdrobiţi ca un vierme!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

De dimineaţă pînă seara sînt zdrobiţi, pier pentru totdeauna, şi nimeni nu ţine seama de ei.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Li se taie firul vieţii: mor, şi tot n'au căpătat înţelepciunea!