1 ( По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

(O cîntare a treptelor.) Cei ce se încred în Domnul sînt ca muntele Sionului, care nu se clatină, ci stă întărit pe vecie.

2 К акто хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

Cum este înconjurat Ierusalimului de munţi, aşa înconjoară Domnul pe poporul Său, deacum şi pînă în veac.

3 З ащото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

Căci toiagul de cîrmuire al răutăţii nu va rămînea pe moştenirea celor neprihăniţi, pentru ca cei neprihăniţi să nu întindă mînile spre nelegiuire.

4 С тори добро, Господи, на добрите И на праведните в сърце.

Doamne, varsă-Ţi binefacerile peste cei buni, şi peste cei cu inima fără prihană!

5 А на ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

Dar pe ceice apucă pe căi lăturalnice, să -i nimicească Domnul împreună cu cei ce fac rău! Pacea să fie peste Israel!