1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Então respondeu Elifaz, o temanita, e disse:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Se alguém intentar falar-te, enfadarte-ás? Mas quem poderá conter as palavras?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Eis que tens ensinado a muitos, e tens fortalecido as mãos fracas.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

As tuas palavras têm sustentado aos que cambaleavam, e os joelhos desfalecentes tens fortalecido.

5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Mas agora que se trata de ti, te enfadas; e, tocando-te a ti, te desanimas.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Porventura não está a tua confiança no teu temor de Deus, e a tua esperança na integridade dos teus caminhos?

7 С помни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

Lembra-te agora disto: qual o inocente que jamais pereceu? E onde foram os retos destruídos?

8 Д о колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Conforme tenho visto, os que lavram iniquidade e semeiam o mal segam o mesmo.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Pelo sopro de Deus perecem, e pela rajada da sua ira são consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Cessa o rugido do leão, e a voz do leão feroz; os dentes dos leõezinhos se quebram.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

Perece o leão velho por falta de presa, e os filhotes da leoa andam dispersos.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Ora, uma palavra se me disse em segredo, e os meus ouvidos perceberam um sussurro dela.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

Entre pensamentos nascidos de visões noturnas, quando cai sobre os homens o sono profundo,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

sobrevieram-me o espanto e o tremor, que fizeram estremecer todos os meus ossos.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Então um espírito passou por diante de mim; arrepiaram-se os cabelos do meu corpo.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Parou ele, mas não pude discernir a sua aparencia; um vulto estava diante dos meus olhos; houve silêncio, então ouvi uma voz que dizia:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

Pode o homem mortal ser justo diante de Deus? Pode o varão ser puro diante do seu Criador?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Eis que Deus não confia nos seus servos, e até a seus anjos atribui loucura;

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

quanto mais aos que habitam em casas de lodo, cujo fundamento está no pó, e que são esmagados pela traça!

20 М ежду заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

Entre a manhã e a tarde são destruidos; perecem para sempre sem que disso se faça caso.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Se dentro deles é arrancada a corda da sua tenda, porventura não morrem, e isso sem atingir a sabedoria?