1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Fiz pacto com os meus olhos; como, pois, os fixaria numa virgem?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Pois que porção teria eu de Deus lá de cima, e que herança do Todo-Poderoso lá do alto?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Não é a destruição para o perverso, e o desastre para os obradores da iniqüidade?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Não vê ele os meus caminhos, e não conta todos os meus passos?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

Se eu tenho andado com falsidade, e se o meu pé se tem apressado após o engano

6 ( Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

(pese-me Deus em balanças fiéis, e conheça a minha integridade);

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

se os meus passos se têm desviado do caminho, e se o meu coraçao tem seguido os meus olhos, e se qualquer mancha se tem pegado

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

então semeie eu e outro coma, e seja arrancado o produto do meu campo.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Se o meu coração se deixou seduzir por causa duma mulher, ou se eu tenho armado traição ã porta do meu próximo,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

então moa minha mulher para outro, e outros se encurvem sobre ela.

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Pois isso seria um crime infame; sim, isso seria uma iniqüidade para ser punida pelos juízes;

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

porque seria fogo que consome até Abadom, e desarraigaria toda a minha renda.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Se desprezei o direito do meu servo ou da minha serva, quando eles pleitearam comigo,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

então que faria eu quando Deus se levantasse? E quando ele me viesse inquirir, que lhe responderia?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Aquele que me formou no ventre não o fez também a meu servo? E não foi um que nos plasmou na madre?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Se tenho negado aos pobres o que desejavam, ou feito desfalecer os olhos da viúva,

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

ou se tenho comido sozinho o meu bocado, e não tem comido dele o órfão também

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

(pois desde a minha mocidade o órfão cresceu comigo como com seu pai, e a viúva, tenho-a guiado desde o ventre de minha mãe);

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

se tenho visto alguém perecer por falta de roupa, ou o necessitado não ter com que se cobrir;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

se os seus lombos não me abençoaram, se ele não se aquentava com os velos dos meus cordeiros;

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

se levantei a minha mão contra o órfao, porque na porta via a minha ajuda;

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

então caia do ombro a minha espádua, e separe-se o meu braço da sua juntura.

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Pois a calamidade vinda de Deus seria para mim um horror, e eu não poderia suportar a sua majestade.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Se do ouro fiz a minha esperança, ou disse ao ouro fino: Tu és a minha confiança;

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

se me regozijei por ser grande a minha riqueza, e por ter a minha mão alcança o muito;

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

se olhei para o sol, quando resplandecia, ou para a lua, quando ela caminhava em esplendor,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

e o meu coração se deixou enganar em oculto, e a minha boca beijou a minha mão;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

isso também seria uma iniqüidade para ser punida pelos juízes; pois assim teria negado a Deus que está lá em cima.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

Se me regozijei com a ruína do que me tem ódio, e se exultei quando o mal lhe sobreveio

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

(mas eu não deixei pecar a minha boca, pedindo com imprecação a sua morte);

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

se as pessoas da minha tenda não disseram: Quem há que não se tenha saciado com carne provida por ele?

32 ( Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

O estrangeiro não passava a noite na rua; mas eu abria as minhas portas ao viandante;

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

se, como Adão, encobri as minhas transgressões, ocultando a minha iniqüidade no meu seio,

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

porque tinha medo da grande multidão, e o desprezo das famílias me aterrorizava, de modo que me calei, e não saí da porta...

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Ah! quem me dera um que me ouvisse! Eis a minha defesa, que me responda o Todo-Poderoso! Oxalá tivesse eu a acusação escrita pelo meu adversário!

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Por certo eu a levaria sobre o ombro, sobre mim a ataria como coroa.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

Eu lhe daria conta dos meus passos; como príncipe me chegaria a ele

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Se a minha terra clamar contra mim, e se os seus sulcos juntamente chorarem;

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

se comi os seus frutos sem dinheiro, ou se fiz que morressem os seus donos;

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

por trigo me produza cardos, e por cevada joio. Acabaram-se as palavras de Jó.