1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

I dictated a covenant (an agreement) to my eyes; how then could I look upon a girl?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

For what portion should I have from God above, and what heritage from the Almighty on high?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Does not calamity befall the unrighteous, and disaster the workers of iniquity?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Does not see my ways and count all my steps?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

If I have walked with falsehood or vanity, or if my foot has hastened to deceit—

6 ( Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Oh, let me be weighed in a just balance and let Him weigh me, that God may know my integrity!

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

If my step has turned out of way, and my heart has gone the way my eyes invited, and if any spot has stained my hands with guilt,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Then let me sow and let another eat; yes, let the produce of my field or my offspring be rooted out.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

If my heart has been deceived and I made a fool by a woman, or if I have laid wait at my neighbor’s door,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

Then let my wife grind for another, and let others bow down upon her.

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For is a heinous and chief crime, an iniquity the judges and punishment.

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

For is a fire which consumes to Abaddon (to destruction, ruin, and the place of final torment); and would burn to the root all my increase.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

If I have despised and rejected the cause of my manservant or my maidservant when they contended or brought a complaint against me,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

What then shall I do when God rises up ? When He visits, what shall I answer Him?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Did not He Who made me in the womb make ? And did not One fashion us both in the womb?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

If I have withheld from the poor and needy what they desired, or have caused the eyes of the widow to look in vain,

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

Or have eaten my morsel alone and have not shared it with the fatherless—

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

No, but from my youth grew up with me as a father, and I have been guide from my mother’s womb—

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

If I have seen anyone perish for want of clothing, or any poor person without covering,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

If his loins have not blessed me, and if he was not warmed with the fleece of my sheep,

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

If I have lifted my hand against the fatherless when I saw my help at the gate,

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Then let my shoulder fall away from my shoulder blade, and my arm be broken from its socket.

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For calamity from God was a terror to me, and because of His majesty I could not endure and could do nothing.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

If I have made gold my trust and hope or have said to fine gold, You are my confidence,

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

If I rejoiced because my wealth was great and because my hand had gotten much,

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

If I beheld the sunlight when it shone or the moon walking in its brightness,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

And my heart has been secretly enticed by them or my mouth has kissed my hand,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

This also would have been iniquity to demand the judges’ action and punishment, for I would have denied and been false to the God Who is above.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

If I rejoiced at the destruction of him who hated me or lifted myself up when evil overtook him—

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

No, I have let my mouth sin neither by cursing my enemy nor by praying that he might die—

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

if the men of my tent will not say, Who can find one in need who has not been satisfied with food he gave them?—

32 ( Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

The temporary resident has not lodged in the street, but I have opened my door to the wayfaring man—

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

If like Adam or like men I have concealed my transgressions, by hiding my iniquity in my bosom

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

Because I feared the great multitude and the contempt of families terrified me so that I kept silence and did not go out of the door—

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Oh, for a hearing! Oh, for an answer from the Almighty! Let my adversary write out His indictment in a book!

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Surely I would bear it on my shoulder and wind the scroll about my head as a diadem.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

I would count out to Him the number of my steps, approaching His presence as a prince—

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

For if my land has cried out against me and its furrows have complained together with tears,

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

If I have eaten its fruits without paying for them or have caused its owners to breathe their last,

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Let thistles grow instead of wheat and cockleburs instead of barley. The words of Job are ended.