1 С лед това Езекия прати човеци по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да ги поканят да дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

Hezekiah sent to all Israel Judah and wrote letters also to Ephraim and Manasseh to come to the Lord’s house at Jerusalem to keep the Passover to the Lord, the God of Israel.

2 З ащото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

For the king and his princes and all the assembly in Jerusalem took counsel to keep the Passover in the second month.

3 П онеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

For they could not keep it at the set time because not enough priests had sanctified themselves, neither had the people assembled in Jerusalem.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

The new time pleased the king and all the assembly.

5 З атова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

So they decreed to make a proclamation throughout all Israel, from Beersheba to Dan, that the people should come to keep the Passover to the Lord, the God of Israel, at Jerusalem. For they had not kept it collectively as prescribed for a long time.

6 И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

So the posts went with the letters from the king and his princes throughout all Israel and Judah, as the king commanded, saying, O Israelites, return to the Lord, the God of Abraham, Isaac, and Israel, that He may return to those left of you who escaped out of the hands of the kings of Assyria.

7 Н е бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

Do not be like your fathers and brethren, who were unfaithful to the Lord, the God of their fathers, so that He gave them up to desolation, as you see.

8 С ега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

Now be not stiff-necked, as your fathers were, but yield yourselves to the Lord and come to His sanctuary, which He has sanctified forever, and serve the Lord your God, that His fierce anger may turn away from you.

9 З ащото, ако се обърне, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

For if you return to the Lord, your brethren and your children shall find compassion with their captors and return to this land. For the Lord your God is gracious and merciful, and He will not turn away His face from you if you return to Him.

10 Т ака бързоходците минаха от град на град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

So the posts passed from city to city through the country of Ephraim and Manasseh, even to Zebulun, but the people laughed them to scorn and mocked them.

11 Н якои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

Yet, a few of Asher, Manasseh, and Zebulun humbled themselves and came to Jerusalem.

12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

Also the hand of God came upon Judah to give them one heart to do the commandment of the king and of the princes, by the word of the Lord.

13 И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

And many people came to Jerusalem to keep the Feast of Unleavened Bread in the second month, a very great assembly.

14 И станаха та отметнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

They rose up and took away the altars that were in Jerusalem, and all the altars and utensils for incense they took away and threw into the Kidron Valley.

15 Т огава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите, засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

Then they killed the Passover lamb on the fourteenth day of the second month. And the priests and the Levites were ashamed and sanctified themselves and brought burnt offerings to the Lord’s house.

16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, която я вземаха от ръката на левитите.

They stood in their accustomed places, as directed in the Law of Moses the man of God. The priests threw the blood they received from the hand of the Levites.

17 З ащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета, за да се осветят Господу.

For many were in the assembly who had not sanctified themselves. So the Levites had to kill the Passover lambs for all who were not clean, in order to make them holy to the Lord.

18 П онеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

For a multitude of the people, many from Ephraim, Manasseh, Issachar, and Zebulun, had not cleansed themselves, yet they ate the Passover otherwise than Moses directed. For Hezekiah had prayed for them, saying, May the good Lord pardon everyone

19 к ойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването изискано за светилището.

Who sets his heart to seek and yearn for God—the Lord, the God of his fathers—even though not complying with the purification regulations of the sanctuary.

20 И Господ послуша Езекия та прости людете.

And the Lord hearkened to Hezekiah and healed the people.

21 И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

And the Israelites who were in Jerusalem kept the Feast of Unleavened Bread for seven days with great joy. The Levites and priests praised the Lord day by day, singing with instruments of much volume to the Lord.

22 И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

Hezekiah spoke encouragingly to all the Levites who had good understanding in the Lord’s work. So the people ate the seven-day appointed feast, offering peace offerings, making confession to the Lord, the God of their fathers.

23 Т огава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

And the whole assembly took counsel to prolong the feast another seven days; and they kept it another seven days with joy.

24 З ащото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

For Hezekiah king of Judah gave to the assembly 1, 000 young bulls and 7, 000 sheep, and the princes gave 1, 000 young bulls and 10, 000 sheep. And a great number of priests sanctified themselves.

25 И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

All the assembly of Judah, with the priests, the Levites, and all the assembly who with the sojourners came from the land of Israel to dwell in Judah, rejoiced.

26 Т ака стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

So there was great joy in Jerusalem, for since the time of Solomon son of David king of Israel there was nothing like this in Jerusalem.

27 С лед това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето. Неговото свето обиталище.

Then the priests and Levites arose and blessed the people; and their voice was heard and their prayer came up to holy habitation in heaven.