1 Т ака се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

Thus the heavens and the earth were finished, and all the host of them.

2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

And on the seventh day God ended His work which He had done; and He rested on the seventh day from all His work which He had done.

3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

And God blessed (spoke good of) the seventh day, set it apart as His own, and hallowed it, because on it God rested from all His work which He had created and done.

4 Т ова е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

This is the history of the heavens and of the earth when they were created. In the day that the Lord God made the earth and the heavens—

5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

When no plant of the field was yet in the earth and no herb of the field had yet sprung up, for the Lord God had not caused it to rain upon the earth and there was no man to till the ground,

6 н о пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

But there went up a mist (fog, vapor) from the land and watered the whole surface of the ground—

7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Then the Lord God formed man from the dust of the ground and breathed into his nostrils the breath or spirit of life, and man became a living being.

8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

And the Lord God planted a garden toward the east, in Eden; and there He put the man whom He had formed (framed, constituted).

9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

And out of the ground the Lord God made to grow every tree that is pleasant to the sight or to be desired—good (suitable, pleasant) for food; the tree of life also in the center of the garden, and the tree of the knowledge of good and evil and blessing and calamity.

10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.

Now a river went out of Eden to water the garden; and from there it divided and became four heads.

11 И мето на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

The first is named Pishon; it is the one flowing around the whole land of Havilah, where there is gold.

12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.

The gold of that land is of high quality; bdellium (pearl?) and onyx stone are there.

13 И мето на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя

The second river is named Gihon; it is the one flowing around the whole land of Cush.

14 И мето на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

The third river is named Hiddekel; it is the one flowing east of Assyria. And the fourth river is the Euphrates.

15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

And the Lord God took the man and put him in the Garden of Eden to tend and guard and keep it.

16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

And the Lord God commanded the man, saying, You may freely eat of every tree of the garden;

17 н о от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

But of the tree of the knowledge of good and evil and blessing and calamity you shall not eat, for in the day that you eat of it you shall surely die.

18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

Now the Lord God said, It is not good (sufficient, satisfactory) that the man should be alone; I will make him a helper (suitable, adapted, complementary) for him.

19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

And out of the ground the Lord God formed every beast and living creature of the field and every bird of the air and brought them to Adam to see what he would call them; and whatever Adam called every living creature, that was its name.

20 Т ака човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.

And Adam gave names to all the livestock and to the birds of the air and to every beast of the field; but for Adam there was not found a helper meet (suitable, adapted, complementary) for him.

21 Т огава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

And the Lord God caused a deep sleep to fall upon Adam; and while he slept, He took one of his ribs or a part of his side and closed up the flesh.

22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

And the rib or part of his side which the Lord God had taken from the man He built up and made into a woman, and He brought her to the man.

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

Then Adam said, This is now bone of my bones and flesh of my flesh; she shall be called Woman, because she was taken out of a man.

24 З атова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

Therefore a man shall leave his father and his mother and shall become united and cleave to his wife, and they shall become one flesh.

25 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

And the man and his wife were both naked and were not embarrassed or ashamed in each other’s presence.