1 К ак седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

How solitary and lonely sits the city that was full of people! How like a widow has she become! She who was great among the nations and princess among the provinces has become a tributary!

2 Н епрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

She weeps bitterly in the night, and her tears are on her cheeks. Among all her lovers (allies) she has no one to comfort her. All her friends have dealt treacherously with her; they have become her enemies.

3 Ю да отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители стигнаха го всред теснините му.

Judah has gone into exile from the affliction and laborious servitude. She dwells among the nations, but she finds no rest; all her persecutors overtook her amid the straits.

4 Т ъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

The roads to Zion mourn, because no one comes to the solemn assembly or the appointed feasts. All her gates are desolate, her priests sigh and groan, her maidens are grieved and vexed, and she herself is in bitterness.

5 П ротивниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

Her adversaries have become the head; her enemies prosper. For the Lord has afflicted her for the multitude of her transgressions; her young children have gone into captivity before the enemy.

6 И изгуби се от Сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И отиват безсилни пред гонещия ги.

From the Daughter of Zion all her beauty and majesty have departed. Her princes have become like harts that find no pasture; they have fled without strength before the pursuer.

7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

Jerusalem remembers in the days of her affliction, in the days of her wanderings and her bitterness, all the pleasant and precious things that she had from the days of old. When her people fell into and at the hands of the adversary, and there was none to help her, the enemy looked at her, and they mocked at her desolations and downfall.

8 Т ежко съгреши Ерусалимската дъщеря, Затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

Jerusalem has grievously sinned; therefore she has become an unclean thing and has been removed. All who honored her despise her, because they have seen her nakedness; yes, she herself groans and sighs and turns away.

9 Н ечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова, чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи!

Her filthiness was in and on her skirts; she did not consider her final end. Therefore she has come down singularly and astonishingly; she has no comforter. O Lord, look at my affliction, for the enemy has magnified himself!

10 П ротивникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

The adversary has spread out his hand upon all her precious and desirable things; for she has seen the nations enter her sanctuary — when You commanded that they should not even enter Your congregation.

11 В сичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

All her people groan and sigh, seeking for bread; they have given their desirable and precious things for food to revive their strength and bring back life. See, O Lord, and consider how wretched and lightly esteemed, how vile and abominable, I have become!

12 Н емарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене, Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

Is it nothing to you, all you who pass by? Look and see if there is any sorrow like my sorrow which was dealt out to me, with which the Lord has afflicted me in the day of His fierce anger!

13 О т свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден.

From above He has sent fire into my bones, and it prevailed against them. He has spread a net for my feet; He has turned me back. He has made me hopelessly miserable and faint all the day long.

14 Н ечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

The yoke of my transgressions is bound by His hand; they were twined together; they were set upon my neck. He has made my strength fail and stumble; the Lord has delivered me into the hands of those I am unable to resist or withstand.

15 Г оспод презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

The Lord has made of no account all my mighty men in the midst of me; He has proclaimed a set time against me to crush my young men. The Lord has trodden as in a winepress the Virgin Daughter of Judah.

16 З атова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

For these things I weep; my eyes overflow with tears, because a comforter, one who could refresh and restore my soul, is far from me. My children are desolate and perishing, for the enemy has prevailed.

17 С ион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

Zion stretches forth her hands, but there is no comforter for her. The Lord has commanded concerning and against Jacob that his neighbors should be his adversaries; Jerusalem has become a filthy thing among them.

18 П раведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

The Lord is righteous (just and in the right); for I have rebelled against His commandment (His word). Hear, I pray you, all you peoples, and look at my sorrow and suffering; my maidens and my young men have gone into captivity.

19 П овиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

I called to my lovers, but they deceived me. My priests and my elders expired in the city while they sought food to save their lives.

20 В иж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против тебе; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.

Behold, O Lord, how distressed I am! My vital parts (emotions) are in tumult and are deeply disturbed; my heart cannot rest and is violently agitated within me, for I have grievously rebelled. Outside the house the sword bereaves, at home there is death!

21 Ч уха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

have heard that I sigh and groan, that I have no comforter. All my enemies have heard of my trouble; they are glad that You have done it. You will bring the day that you have foretold and proclaimed; and they will become like me.

22 Н ека дойде пред Тебе всичкото им нечестие; И стори на тях както стори на мене поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне.

Let all their wickedness come before You; and deal with them as You have dealt with me because of all my transgressions; for my sighs and groans are many and my heart is faint.