1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

Where has your beloved gone, O you fairest among women? Where is your beloved hiding himself? For we would seek him with you.

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

My beloved has gone down to his garden, to the beds of spices, to feed in the gardens and to gather lilies.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

I am my beloved’s and my beloved is mine! He feeds among the lilies.

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

You are as beautiful as Tirzah, my love, and as comely as Jerusalem, as terrible as a bannered host!

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Turn away your eyes from me, for they have overcome me! Your hair is like a flock of goats trailing down from Mount Gilead.

6 З ъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

Your teeth are like a flock of ewes coming from their washing, of which all are in pairs, and not one of them is missing.

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

Your cheeks are like halves of a pomegranate behind your veil.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

There are sixty queens and eighty concubines, and virgins without number;

9 Н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

But my dove, my undefiled and perfect one, stands alone; she is the only one of her mother, she is the choice one of her who bore her. The daughters saw her and called her blessed and happy, yes, the queens and the concubines, and they praised her.

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

Who is this that looks forth like the dawn, fair as the moon, clear and pure as the sun, and terrible as a bannered host?

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

I went down into the nut orchard to look at the green plants of the valley, to see whether the grapevine had budded and the pomegranates were in flower.

12 Б ез да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

Before I was aware, my desire had brought me into the area of the princes of my people.

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Return, return, O Shulammite; return, return, that we may look upon you! What is there for you to see in the Shulammite? As upon a dance before two armies or a dance of Mahanaim.