1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

¿Donde se ha ido tu amado, oh, tú la más hermosa de todas las mujeres? ¿Adónde se apartó tu amado, y le buscaremos contigo?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

Mi amado descendió a su huerto, a las eras de las especias, para apacentar en los huertos, y para recoger los lirios.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

Yo soy de mi amado, y mi amado es mío; él apacienta entre los lirios.

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Hermosa eres tú, oh compañera mía, como Tirsa; de desear, como Jerusalén; imponente como el portador del estandarte del ejército.

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Aparta tus ojos de delante de mí, porque ellos me vencieron. Tu cabello es como manada de cabras, que se muestran en Galaad.

6 З ъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

Tus dientes, son como manada de ovejas que suben del lavadero, todas con crías mellizas, y estéril no hay entre ellas.

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

Como cachos de granada son tus sienes entre tus guedejas.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Sesenta son las reinas, y ochenta las concubinas, y las doncellas vírgenes sin número;

9 Н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

mas una es la paloma mía, la perfecta mía; única es a su madre, escogida a la que la dio a luz. La vieron las doncellas, y la llamaron bienaventurada; sí, las reinas y las concubinas, la alabaron.

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

¿Quién es ésta que se muestra como el alba, hermosa como la luna, esclarecida como el sol, imponente como el portador del estandarte del ejército ?

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

Al huerto de los nogales descendí a ver los frutos del valle, y para ver si florecían las vides, si florecían los granados.

12 Б ез да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

No sé; mi alma me ha hecho devolver como los carros de Aminadab.

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Vuélvete, vuélvete, oh sulamita; vuélvete, vuélvete, y te miraremos. ¿Qué veréis en la sulamita? Ella será como una multitud de tabernáculos.