1 З ащо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

Puesto que no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, ¿por qué los que le conocen no ven sus días?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Toman los términos, roban los ganados, y pacen los campos ajenos.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Se llevan el asno de los huérfanos; prenden el buey de la viuda.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

Hacen apartar del camino a los pobres; y todos los pobres de la tierra se esconden de ellos.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

He aquí, como asnos monteses en el desierto, salen a su obra madrugando para robar; el desierto es su mantenimiento y de sus hijos.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

En el campo siegan su pasto, y los impíos vendimian la viña ajena.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Al desnudo hacen dormir sin ropa, y que en el frío no tenga cobertura.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

De la inundación de los montes fueron humedecidos, y abrazan las peñas sin tener en qué cubrirse.

9 Д руги грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

Quitan el pecho a los huérfanos, y de sobre el pobre toman la prenda.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Al desnudo hacen andar sin vestido, y a los hambrientos quitan las gavillas.

11 И зтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

De dentro de sus paredes exprimen el aceite, pisan los lagares, y mueren de sed.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

De la ciudad claman los hombres, y las almas muertas dan voces, pero Dios no puso estorbo.

13 Д али са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

Ellos son entre los rebeldes a la luz, nunca conocieron sus caminos, ni estuvieron en sus veredas.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

A la luz se levanta el homicida, mata al pobre y al necesitado, y de noche es como ladrón.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

El ojo del adúltero está aguardando la noche, diciendo: No me verá nadie; y esconde su rostro.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

En las tinieblas minan las casas, que de día para sí señalaron; no conocen la luz.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Porque la mañana es a todos ellos como sombra de muerte; si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.

18 Б ърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

Son livianos sobre las aguas; su porción es maldita en la tierra; nunca vienen por el camino de las viñas.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

La sequía y el calor arrebatan las aguas de la nieve; y el Seol a los pecadores.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

El Misericordioso se olvidará de ellos; de ellos sentirán los gusanos dulzura; nunca más habrá de ellos memoria, y como un árbol será quebrantada la iniquidad.

21 П оглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

A la mujer estéril que no concebía, afligió; y a la viuda nunca hizo bien.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Mas a los violentos adelantó con su poder; se levantó, y no fió a nadie en la vida.

23 Б ог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

Si algunos le dieron a crédito, y se afirmó en ellos; sus ojos tuvo puestos sobre los caminos de ellos.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

Fueron ensalzados por un poco, y desaparecieron, y son abatidos como cada cual; serán encerrados, y cortados como cabezas de espigas.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Y si no es así, ¿quién me desmentirá ahora, o reducirá a nada mis palabras?