1 ( По слав. 72). Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

Ciertamente bueno es Dios a Israel, a los limpios de corazón.

2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

En cuanto a mí, casi se apartaron mis pies; por poco resbalaron mis pasos.

3 З ащото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

Porque me enojé contra los locos, viendo la paz de los impíos.

4 П онеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

Porque no hay ataduras para su muerte; antes su fortaleza está entera.

5 Н е са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.

No pasan trabajos como otros seres humanos; ni son azotados con los hombres.

6 З атова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.

Por tanto, la soberbia los corona; se cubren de vestido de violencia.

7 О чите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

Sus ojos están salidos de gruesos; logran con creces los antojos del corazón.

8 П рисмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,

Se soltaron, y hablan con maldad de hacer violencia; hablan con altanería.

9 И здигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

Ponen contra el cielo su boca, y su lengua pasea la tierra.

10 З атова отбиват се при тях+ людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.

Por eso su pueblo volverá aquí, y aguas de lleno le son exprimidas.

11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

Y dirán: ¿Cómo sabe Dios? ¿Y hay conocimiento en lo más alto?

12 Е то, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

He aquí estos impíos, sin ser turbados del mundo, alcanzaron riquezas.

13 Н аистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

Verdaderamente en vano he limpiado mi corazón, y lavado mis manos en limpieza;

14 Т ъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

y he sido azotado todo el día, y castigado por las mañanas:

15 А ко речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

¶ Si dijera yo, hablaré como ellos; he aquí habría negado la generación de tus hijos:

16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

Pensaré pues para entender esto; es a mis ojos duro trabajo.

17 Д о като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

Hasta que venga al santuario de Dios, entonces entenderé la postrimería de ellos.

18 Т и наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.

Ciertamente los has puesto en deslizaderos; en asolamientos los harás caer.

19 К ак изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

¡Cómo han sido asolados! ¡Cuán en un punto! Se acabaron, fenecieron con turbaciones.

20 К акто се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

Como sueño del que despierta, así, Señor, cuando despertares, menospreciarás sus apariencias.

21 Н о тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

¶ Se desazonó a la verdad mi corazón, y en mis riñones sentía punzadas.

22 Д о толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

Mas yo era ignorante, y no entendía; era como una bestia acerca de ti.

23 О баче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

Con todo, yo siempre estuve contigo; trabaste de mi mano derecha.

24 Ч рез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.

Me has guiado según tu consejo, y después me recibirás con gloria.

25 К ого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.

¿A quién tengo yo en los cielos sino a ti ? Y fuera de ti nada deseo en la tierra.

26 Ч езне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

Mi carne y mi corazón desfallecen; la fuerza de mi corazón es que mi porción es Dios para siempre.

27 З ащото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

Porque he aquí, los que se alejan de ti perecerán; tú cortas a todo aquel que fornica de ti.

28 Н о за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.

Y en cuanto a mí, el acercarme a Dios me es el bien; he puesto en el Señor DIOS mi esperanza, para contar todas tus obras.