1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

¶ Para todas las cosas hay sazón, y toda voluntad debajo del cielo, tiene su tiempo determinado:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Tiempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

tiempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

tiempo de llorar, y tiempo de reír; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

tiempo de esparcir las piedras, y tiempo de juntar las piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de alejarse de abrazar;

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

tiempo de buscar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de desechar;

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

tiempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

8 В реме за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

tiempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

9 К аква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

¿Qué provecho tiene el que trabaja en lo que trabaja?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Yo he visto la ocupación que Dios ha dado a los hijos de los hombres para que en ella se ocuparan.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

¶ Todo lo hizo hermoso en su tiempo; y aun el mundo les entregó a su voluntad, de tal manera que no alcance el hombre esta obra de Dios desde el principio hasta el fin.

12 П ознах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

Yo he conocido que no hay mejor para ellos, que alegrarse, y hacer bien en su vida.

13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

Y también he conocido que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de todo su trabajo.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

He entendido que todo lo que Dios hace, esto será perpetuo; sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; porque Dios lo hace, para que delante de él teman los hombres.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

Aquello que fue, ya es; y lo que será, fue ya; y Dios buscará lo que pasó.

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

¶ Vi más debajo del sol: en lugar del juicio, allí la impiedad; y en lugar de la justicia, allí la iniquidad.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque hay un tiempo determinado de juzgar a toda voluntad y sobre todo lo que se hace.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

Dije en mi corazón, en orden a la condición de los hijos de los hombres, que Dios los puede manifestar, y es para ver que ellos son bestias los unos a los otros.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Porque el suceso de los hijos de los hombres, y el suceso del animal, el mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros; y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia; porque todo es vanidad.

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todo va a un lugar; todo es hecho del polvo, y todo volverá al mismo polvo.

21 К ой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

¿Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres suba arriba, y que el espíritu del animal descienda debajo de la tierra?

22 В идях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

Así que he visto que no hay cosa mejor que alegrarse el hombre con lo que hiciere; porque ésta es su parte; porque ¿quién lo llevará para que vea lo que será después de él?