1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

To everything there is a season, and a time for every matter or purpose under heaven:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

A time to be born and a time to die, a time to plant and a time to pluck up what is planted,

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

A time to kill and a time to heal, a time to break down and a time to build up,

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

A time to weep and a time to laugh, a time to mourn and a time to dance,

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

A time to cast away stones and a time to gather stones together, a time to embrace and a time to refrain from embracing,

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

A time to get and a time to lose, a time to keep and a time to cast away,

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

A time to rend and a time to sew, a time to keep silence and a time to speak,

8 В реме за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

A time to love and a time to hate, a time for war and a time for peace.

9 К аква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

What profit remains for the worker from his toil?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

I have seen the painful labor and exertion and miserable business which God has given to the sons of men with which to exercise and busy themselves.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

He has made everything beautiful in its time. He also has planted eternity in men’s hearts and minds, yet so that men cannot find out what God has done from the beginning to the end.

12 П ознах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

I know that there is nothing better for them than to be glad and to get and do good as long as they live;

13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

And also that every man should eat and drink and enjoy the good of all his labor—it is the gift of God.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

I know that whatever God does, it endures forever; nothing can be added to it nor anything taken from it. And God does it so that men will fear Him.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

That which is now already has been, and that which is to be already has been; and God seeks that which has passed by.

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

Moreover, I saw under the sun that in the place of justice there was wickedness, and that in the place of righteousness wickedness was there also.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

I said in my heart, God will judge the righteous and the wicked, for there is a time for every matter and purpose and for every work.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

I said in my heart regarding the subject of the sons of men, God is trying (separating and sifting) them, that they may see that by themselves they are but like beasts.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

For that which befalls the sons of men befalls beasts; even one thing befalls them both. As the one dies, so dies the other. Yes, they all have one breath and spirit, so that a man has no preeminence over a beast; for all is vanity (emptiness, falsity, and futility)!

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

All go to one place; all are of the dust, and all turn to dust again.

21 К ой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

Who knows the spirit of man, whether it goes upward, and the spirit of the beast, whether it goes downward to the earth?

22 В идях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

So I saw that there is nothing better than that a man should rejoice in his own works, for that is his portion. For who shall bring him back to see what will happen after he is gone?