1 З а предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

A good name is rather to be chosen than great riches, and loving favor rather than silver and gold.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

The rich and poor meet together; the Lord is the Maker of them all.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

A prudent man sees the evil and hides himself, but the simple pass on and are punished.

4 Н аградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

The reward of humility and the reverent and worshipful fear of the Lord is riches and honor and life.

5 Т ръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Thorns and snares are in the way of the obstinate and willful; he who guards himself will be far from them.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Train up a child in the way he should go, and when he is old he will not depart from it.

7 Б огатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

The rich rule over the poor, and the borrower is servant to the lender.

8 К ойто сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

He who sows iniquity will reap calamity and futility, and the rod of his wrath will fail.

9 К ойто има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

He who has a bountiful eye shall be blessed, for he gives of his bread to the poor.

10 И зпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

Drive out the scoffer, and contention will go out; yes, strife and abuse will cease.

11 К ойто обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

He who loves purity and the pure in heart and who is gracious in speech—because of the grace of his lips will he have the king for his friend.

12 О чите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

The eyes of the Lord keep guard over knowledge and him who has it, but He overthrows the words of the treacherous.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

The sluggard says, There is a lion outside! I shall be slain in the streets!

14 У стата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

The mouth of a loose woman is a deep pit; he with whom the Lord is indignant and who is abhorrent to Him will fall into it.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Foolishness is bound up in the heart of a child, but the rod of discipline will drive it far from him.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

He who oppresses the poor to get gain for himself and he who gives to the rich—both will surely come to want.

17 П риклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

Listen (consent and submit) to the words of the wise, and apply your mind to my knowledge;

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

For it will be pleasant if you keep them in your mind; your lips will be accustomed to them.

19 З а да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

So that your trust (belief, reliance, support, and confidence) may be in the Lord, I have made known these things to you today, even to you.

20 Н е писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

Have I not written to you excellent things in counsels and knowledge,

21 З а да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

To make you know the certainty of the words of truth, that you may give a true answer to those who sent you?

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

Rob not the poor, neither oppress the afflicted at the gate,

23 З ащото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

For the Lord will plead their cause and deprive of life those who deprive.

24 Н е завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

Make no friendships with a man given to anger, and with a wrathful man do not associate,

25 Д а не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

Lest you learn his ways and get yourself into a snare.

26 Н е бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

Be not one of those who strike hands and pledge themselves, or of those who become security for another’s debts.

27 А ко нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

If you have nothing with which to pay, why should he take your bed from under you?

28 Н е премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

Remove not the ancient landmark which your fathers have set up.

29 В идял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Do you see a man diligent and skillful in his business? He will stand before kings; he will not stand before obscure men.