1 А Иов в отговор рече: -

Then Job answered,

2 Д ано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

Oh, that my impatience and vexation might be weighed and all my calamity be laid up over against them in the balances, one against the other!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

For now it would be heavier than the sand of the sea; therefore my words have been rash and wild,

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

because the arrows of the Almighty are within me, the poison which my spirit drinks up; the terrors of God set themselves in array against me.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

Does the wild ass bray when it has grass? Or does the ox low over its fodder?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Can that which has no taste to it be eaten without salt? Or is there any flavor in the white of an egg?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

my soul refuses to touch! Such things are like diseased food to me!

8 Д ано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Oh, that I might have my request, and that God would grant me the thing that I long for!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

I even wish that it would please God to crush me, that He would let loose His hand and cut me off!

10 Н о, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

Then would I still have consolation—yes, I would leap amid unsparing pain —that I have not concealed or denied the words of the Holy One!

11 К аква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

What strength have I left, that I should wait and hope? And what is ahead of me, that I should be patient?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

Is my strength and endurance that of stones? Or is my flesh made of bronze?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

Is it not that I have no help in myself, and that wisdom is quite driven from me?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

To him who is about to faint and despair, kindness is due from his friend, lest he forsake the fear of the Almighty.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

my brethren have dealt deceitfully as a brook, as the channel of brooks that pass away,

16 К оито се мътят от леда, И в които се топи снегът;

Which are black and turbid by reason of the ice, and in which the snows hides itself;

17 К огато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

When they get warm, they shrink and disappear; when it is hot, they vanish out of their place.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

The caravans which travel by way of them turn aside; they go into the waste places and perish.

19 Т еманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

The caravans of Tema looked, the companies of Sheba waited for them.

20 И злъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

They were confounded because they had hoped; they came there and were bitterly disappointed.

21 С ега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

Now to me you are; you see my dismay and terror, and you are afraid.

22 Р екох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Did I ever say, Bring me a gift, or Pay a bribe on my account from your wealth

23 И ли: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

To deliver me from the adversary’s hand, or Redeem me from the hand of the oppressors?

24 Н аучете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

Teach me, and I will hold my peace; and cause me to understand wherein I have erred.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

How forcible are words of straightforward speech! But what does your arguing argue and prove or your reproof reprove?

26 М ислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

Do you imagine your words to be an argument, but the speeches of one who is desperate to be as wind?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

Yes, you would cast lots over the fatherless and bargain away your friend.

28 С ега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

Now be pleased to look upon me, that it may be evident to you if I lie.

29 П овърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

Return, I pray you, let there be no injustice; yes, return again, my vindication is in it.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Is there wrong on my tongue? Cannot my taste discern what is destructive?