1 Т огава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

Then Agrippa said to Paul, You are permitted to speak on your own behalf. At that Paul stretched forth his hand and made his defense:

2 Ч естит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

I consider myself fortunate, King Agrippa, that it is before you that I am to make my defense today in regard to all the charges brought against me by Jews,

3 а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

because you are so fully and unusually conversant with all the Jewish customs and controversies; therefore, I beg you to hear me patiently.

4 К акъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

My behavior and manner of living from my youth up is known by all the Jews; that from commencement my youth was spent among my own race in Jerusalem.

5 З ащото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

They have had knowledge of me for a long time, if they are willing to testify to it, that in accordance with the strictest sect of our religion I have lived as a Pharisee.

6 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

And now I stand here on trial of the hope of that promise made to our forefathers by God,

7 д о изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

Which hope our twelve tribes confidently expect to realize as they fervently worship night and day. And for that hope, O king, I am accused by Jews and considered a criminal!

8 З ащото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

Why is it thought incredible by any of you that God raises the dead?

9 И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

I myself indeed was persuaded that it was my duty to do many things contrary to and in defiance of the name of Jesus of Nazareth.

10 к оето и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

And that is what I did in Jerusalem; I locked up many of the saints (holy ones) in prison by virtue of authority received from the chief priests, but when they were being condemned to death, I cast my vote against them.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

And frequently I punished them in all the synagogues to make them blaspheme; and in my bitter fury against them, I harassed (troubled, molested, persecuted) and pursued them even to foreign cities.

12 П о която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

Thus engaged I proceeded to Damascus with the authority and orders of the chief priests,

13 п о пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

When on the road at midday, O king, I saw a light from heaven surpassing the brightness of the sun, flashing about me and those who were traveling with me.

14 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

And when we had all fallen to the ground, I heard a voice in the Hebrew tongue saying to me, Saul, Saul, why do you continue to persecute Me ? It is dangerous and turns out badly for you to keep kicking against the goads.

15 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

And I said, Who are You, Lord? And the Lord said, I am Jesus, Whom you are persecuting.

16 Н о стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

But arise and stand upon your feet; for I have appeared to you for this purpose, that I might appoint you to serve as minister and to bear witness both to what you have seen of Me and to that in which I will appear to you,

17 к ато те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

Choosing you out and delivering you from among this people and the Gentiles to whom I am sending you—

18 д а им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

To open their eyes that they may turn from darkness to light and from the power of Satan to God, so that they may thus receive forgiveness and release from their sins and a place and portion among those who are consecrated and purified by faith in Me.

19 З атова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

Wherefore, O King Agrippa, I was not disobedient unto the heavenly vision,

20 н о проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

But made known openly first of all to those at Damascus, then at Jerusalem and throughout the whole land of Judea, and also among the Gentiles, that they should repent and turn to God, and do works and live lives consistent with and worthy of their repentance.

21 П о тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

Because of these things the Jews seized me in the temple '> enclosure] and tried to do away with me.

22 Н о с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

to this day I have had the help which comes from God '> ally], and so I stand here testifying to small and great alike, asserting nothing beyond what the prophets and Moses declared would come to pass—

23 с иреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

That the Christ (the Anointed One) must suffer and that He, by being the first to rise from the dead, would declare and show light both to the people and to the Gentiles.

24 К огато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

And as he thus proceeded with his defense, Festus called out loudly, Paul, you are mad! Your great learning is driving you insane!

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

But Paul replied, I am not mad, most noble Festus, but I am uttering the straight, sound truth.

26 З ащото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

For the king understands about these things well enough, and to him I speak with bold frankness and confidence. I am convinced that not one of these things has escaped his notice, for all this did not take place in a corner.

27 Ц арю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

King Agrippa, do you believe the prophets? I perceive and know that you do believe.

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

Then Agrippa said to Paul, You think it a small task to make a Christian of me.

29 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

And Paul replied, Whether short or long, I would to God that not only you, but also all who are listening to me today, might become such as I am, except for these chains.

30 Т огава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

Then the king arose, and the governor and Bernice and all those who were seated with them;

31 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

And after they had gone out, they said to one another, This man is doing nothing deserving of death or of imprisonment.

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.

And Agrippa said to Festus, This man could have been set at liberty if he had not appealed to Caesar.