1 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

Now the Angel of the Lord went up from Gilgal to Bochim. And He said, I brought you up from Egypt and have brought you to the land which I swore to give to your fathers, and I said, I will never break My covenant with you;

2 В ие да не правите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

And you shall make no covenant with the inhabitants of this land; but you shall break down their altars. But you have not obeyed My voice. Why have you done this?

3 З а това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

So now I say, I will not drive them out from before you; but they shall be as thorns in your sides, and their gods shall be a snare to you.

4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

When the Angel of the Lord spoke these words to all the Israelites, the people lifted up their voice and wept.

5 З а туй нарекоха онова място Бохим; и там пренесоха жертва Господу.

They named that place Bochim, and they sacrificed there to the Lord.

6 И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

And when Joshua had let the people go, the Israelites went every man to his inheritance to possess the land.

7 И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всичките велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

And the people served the Lord all the days of Joshua and all the days of the elders who outlived Joshua, who had seen all the great works of the Lord which He did for Israel.

8 И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

And Joshua son of Nun, the servant of the Lord, died, being 110 years old.

9 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

And they buried him within the boundary of his inheritance in Timnath-heres in the hill country of Ephraim, north of Mount Gaash.

10 С ъщо и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

And also all that generation were gathered to their fathers, and there arose another generation after them who did not know (recognize, understand) the Lord, or even the work which He had done for Israel.

11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

And the people of Israel did evil in the sight of the Lord and served the Baals.

12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

And they forsook the Lord, the God of their fathers, Who brought them out of the land of Egypt. They went after other gods of the peoples round about them and bowed down to them, and provoked the Lord to anger.

13 Т е оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

And they forsook the Lord and served Baal and the Ashtaroth.

14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Тоя ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

So the anger of the Lord was kindled against Israel, and He gave them into the power of plunderers who robbed them; and He sold them into the hands of their enemies round about, so that they could no longer stand before their foes.

15 К ъдето и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

Whenever they went out, the hand of the Lord was against them for evil as the Lord had said, and as the Lord had sworn to them; and they were bitterly distressed.

16 Т огава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

But the Lord raised up judges, who delivered them out of the hands of those who robbed them.

17 Н о те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, обаче, не направиха така.

And yet they did not listen to their judges, for they played the harlot after other gods and bowed down to them. They turned quickly out of the way in which their fathers had walked, who had obeyed the commandments of the Lord, and they did not so.

18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

When the Lord raised them up judges, then He was with the judge and delivered them out of the hands of their enemies all the days of the judge; for the Lord was moved to relent because of their groanings by reason of those who oppressed and vexed them.

19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от да ходят упорито в пътя си.

But when the judge was dead, they turned back and corrupted themselves more than their fathers, following and serving other gods, and bowing down to them. They did not cease from their practices or their stubborn way.

20 О т това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа ми,

So the anger of the Lord was kindled against Israel; and He said, Because this people have transgressed My covenant which I commanded their fathers and have not listened to My voice,

21 т о и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

I from now on will also not drive out from before them any of the nations which Joshua left when he died,

22 з а да изпитам чрез тях Израиля да ли ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

That through them I may prove Israel, whether they will keep the way of the Lord to walk in it, as their fathers kept it, or not.

23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.

So the Lord left those nations, without driving them out at once, nor had He delivered them into Joshua’s power.