1 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

¶ And the angel of the LORD came up from Gilgal to Bochim and said, I brought you up out of Egypt and caused you to enter into the land which I swore unto your fathers, and I said, I will never break my covenant with you

2 В ие да не правите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

as long as ye make no covenant with the inhabitants of this land; to the contrary, ye shall throw down their altars, but ye have not heard my voice; why have ye done this?

3 З а това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

Therefore, I also said, I will not drive them out from before you, but they shall be as thorns in your sides, and their gods shall be a snare unto you.

4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

And when the angel of the LORD spoke these words unto all the sons of Israel, the people lifted up their voice, and wept.

5 З а туй нарекоха онова място Бохим; и там пренесоха жертва Господу.

And they called the name of that place Bochim, and they sacrificed there unto the LORD.

6 И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

¶ For Joshua had let the people go, and the sons of Israel had each gone unto his inheritance to possess the land.

7 И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всичките велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

And the people had served the LORD all the days of Joshua and all the days of the elders that outlived Joshua who had seen all the great works of the LORD that he had done with Israel.

8 И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

And Joshua, the son of Nun, the slave of the LORD, died, being one hundred and ten years old.

9 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

And they buried him within the border of his inheritance in Timnathheres in the mount of Ephraim on the north side of the mount of Gaash.

10 С ъщо и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

And also all that generation were gathered unto their fathers, and there arose another generation after them which did not know the LORD nor the work which he had done to Israel.

11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

And the sons of Israel did evil in the sight of the LORD and served the Baalim.

12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

And they forsook the LORD God of their fathers, who brought them out of the land of Egypt, and followed other gods, of the gods of the peoples that were round about them, and bowed themselves unto them and provoked the LORD to anger.

13 Т е оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

And they forsook the LORD and served Baal and Ashtaroth.

14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Тоя ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

And the anger of the LORD was hot against Israel, and he delivered them into the hands of spoilers that spoiled them, and he sold them into the hands of their enemies round about, so that they could no longer stand before their enemies.

15 К ъдето и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

Wherever they went out, the hand of the LORD was against them for evil, as the LORD had said and as the LORD had sworn unto them; and thus they were greatly distressed.

16 Т огава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

Nevertheless, the LORD raised up judges who delivered them out of the hand of those that spoiled them.

17 Н о те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, обаче, не направиха така.

And yet they would not hearken unto their judges, but they fornicated after other gods and bowed themselves unto them; they turned quickly out of the way which their fathers had walked hearing the commandments of the LORD; but they did not do so.

18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

And when the LORD raised them up judges, then the LORD was with the judge and delivered them out of the hand of their enemies all the days of that judge; for the LORD repented because of their groanings by reason of those that oppressed them and afflicted them.

19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от да ходят упорито в пътя си.

But when the judge was dead, then they would return, and corrupt themselves more than their fathers in following other gods to serve them and to bow down unto them; they did not diminish from their own doings nor from their stubborn way.

20 О т това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа ми,

And the anger of the LORD was hot against Israel, and he said, Because these people transgress my covenant which I commanded their fathers and do not hearken unto my voice;

21 т о и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

neither will I drive out any longer from before them any of these Gentiles which Joshua left when he died,

22 з а да изпитам чрез тях Израиля да ли ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

that through them I may prove Israel, whether they will keep the way of the LORD by walking therein as their fathers kept it, or not.

23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.

Therefore, the LORD left those Gentiles, without driving them out hastily; neither did he deliver them into the hand of Joshua.