1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

¶ I cried unto God with my voice, even unto God with my voice; and he gave ear unto me.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

In the day of my trouble I sought the Lord; my sore bled in the night and ceased not; my soul refused to be comforted.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

I remembered God and cried out; I complained, and my spirit was overwhelmed. Selah.

4 У държаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Thou didst hold my eyelids open; I am broken and did not speak.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

I have considered the days from the beginning, the years of the ages.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

I call to remembrance my songs of the night; I commune with my own heart, and my spirit made diligent search.

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Will the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Is his mercy gone for ever? does his word fail from generation to generation?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

Has God forgotten to have mercy? has he in anger shut up his tender mercies? Selah.

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

And I said, This is my infirmity, but I will remember the years of the right hand of the most High.

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

¶ I remembered the works of JAH; therefore I shall remember thy wonders of old.

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

I meditated also on all thy works and spoke of thy doings.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Thy way, O God, is in holiness; who is so great a God as our God?

14 Т и си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Thou art the God that doest wonders; thou hast declared thy strength among the peoples.

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Thou hast with thine arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. Selah.

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

The waters saw thee, O God, the waters saw thee; they were afraid; the depths also were troubled.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

The clouds poured out floods of waters; the heavens thundered; thy bolts of lightning also went forth.

18 Г ласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

The voice of thy thunder was all around; the lightnings lightened the world; the earth trembled and shook.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Thy way was in the sea, and thy path in the great waters, and thy footsteps were not known.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Thou didst lead thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.