1 П авел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:

¶ Paul, apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy our brother, unto the congregation of God which is at Corinth, with all the saints who are in all Achaia:

2 Б лагодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

Grace be to you and peace from God our Father, and from the Lord Jesus Christ.

3 Б лагословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

¶ Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all comfort;

4 К ойто ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

who comforts us in all our tribulation, that we may be able to comfort those who are in any trouble with the comfort with which we ourselves are comforted by God.

5 З ащото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

For in the same manner that the sufferings of the Christ abound in us, so also our consolation abounds by Christ.

6 Н о, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

And if we are afflicted, it is for your consolation and saving health, which is effected in the enduring of the same sufferings which we also suffer; or if we are comforted, it is for your consolation and saving health.

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

¶ And our hope of you is steadfast, being certain, that as ye are partakers of the sufferings, so shall ye be also of the consolation.

8 З ащото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:

Because, brothers, we would not have you ignore our tribulation which was done unto us in Asia, that we were burdened beyond our strength, in such a manner that we despaired even of life:

9 д аже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,

But we had the sentence of death in ourselves that we should not trust in ourselves, but in God who raises the dead;

10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

who delivered us from so great a death and does deliver; in whom we trust that he will yet deliver us;

11 к ато ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

ye also helping us with prayer, that for the gift bestowed upon us by the means of many persons, thanks may be given by many on our behalf.

12 З ащото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.

¶ For our rejoicing is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and godly sincerity, not with carnal wisdom, but by the grace of God, we have had our conversation in the world and more abundantly towards you.

13 З ащото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

For we write no other things unto you than what ye read or also know, and I trust ye shall know them even to the end

14 ( както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

as also ye have known in part, that we are your rejoicing, even as ye also are ours in the day of the Lord Jesus.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¶ And in this confidence I was minded to come unto you before that ye might have a second grace

16 к ато през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

and to pass by you into Macedonia and to come again out of Macedonia unto you and of you to be sent forward to Judaea.

17 Д обре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

When I, therefore, was thus minded, did I use lightness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that of me there should be yes, yes, and no, no?

18 З аради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?

But God is faithful that our word toward you has not been yes and no.

19 З ащото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, even by me and Silvanus and Timothy, has not been yes and no, but in him was yes.

20 п онеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

For all the promises of God are yes in him, and in him Amen, by us for the glory of God.

21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

Now he who confirms us with you unto Christ and has anointed us is God;

22 К ойто ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.

who has also sealed us and given the earnest of the Spirit in our hearts.

23 Н о аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

Moreover I call God for a witness upon my soul that I have not yet come unto Corinth to spare you.

24 з ащото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

Not for that we have dominion over your faith, but are helpers of your joy, for by faith ye stand.