1 Т огава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

¶ And the LORD spoke unto Moses and Aaron in the land of Egypt, saying,

2 Т оя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

This month shall be unto you the beginning of the months; it shall be the first month of the year to you.

3 Г оворете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

Speak unto all the congregation of Israel, saying, In the tenth day of this month let each man take a lamb according to the families of the fathers, a lamb per family;

4 Н о ако домашните са малцина, за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

and if the household is too small and is not able to eat the lamb, let him and his neighbour next unto his house take it according to the number of persons; each one according to his eating shall make your count for the lamb.

5 А гнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

The lamb shall be without blemish, a male of one year; ye shall take it out from the sheep or from the goats;

6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.

and ye shall keep it up until the fourteenth day of the same month, and the whole assembly of the congregation of Israel shall kill it between the two evenings.

7 П осле нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

And they shall take of the blood and put it on the two side posts and on the upper door post of the houses in which they shall eat it.

8 П рез същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

And they shall eat the flesh in that night, roasted with fire, and unleavened bread; and with bitter herbs they shall eat it.

9 Д а не ядат от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

Eat none of it raw, nor boiled at all with water, but roast with fire, his head with his legs, and with the entrails thereof.

10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

And ye shall let nothing of it remain until the morning; and that which remains of it until the morning ye shall burn with fire.

11 И така да го ядете; препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.

And thus shall ye eat it: with your loins girded, your shoes on your feet, and your staff in your hand; and ye shall eat it in haste: it is the LORD’s passover.

12 З ащото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

For I will pass through the land of Egypt this night and will smite all the firstborn in the land of Egypt, both among man and beast; and against all the gods of Egypt I will execute judgments: I am the LORD.

13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападна върху вас, погубителна язва.

And this blood shall be to you for a sign upon the houses where ye are; and when I see the blood, I will pass over you, and the plague shall not be upon you to destroy you, when I smite the land of Egypt.

14 О ня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

And this day shall be unto you for a memorial; and ye shall keep it as a feast unto the LORD throughout your ages; ye shall keep it a feast by an ordinance forever.

15 С едем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби от Израиля.

Seven days shall ye eat unleavened bread; even the first day ye shall put away leaven out of your houses, for whoever eats leavened bread from the first day until the seventh day, that soul shall be cut off from Israel.

16 Н а първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

And in the first day there shall be a holy convocation, and in the seventh day there shall be a holy convocation to you; no manner of work shall be done in them, except that which every person must eat, that only may be done of you.

17 Д а пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

And ye shall observe the feast of unleavened bread, for in this same day have I brought your hosts out of the land of Egypt; therefore, shall ye observe this day for your ages by an ordinance forever.

18 О т вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

In the first month, on the fourteenth day of the month in the evening, ye shall eat unleavened bread until the twenty-first day of the month in the evening.

19 С едем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

For seven days there shall be no leaven found in your houses; for whoever eats that which is leavened, that soul shall be cut off from the congregation of Israel, whether he is a stranger or born in the land.

20 Н ищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

Ye shall eat nothing leavened; in all your habitations ye shall eat unleavened bread.

21 Т огава на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

¶ Then Moses called for all the elders of Israel and said unto them, Draw out and take lambs according to your families and sacrifice the passover.

22 П осле да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излиза от къщната си врата до утринта.

And ye shall take a bunch of hyssop and dip it in the blood that is in the basin and touch the lintel and the two side posts with the blood that is in the basin; and none of you shall go out of the door of his house until the morning.

23 З ащото Господ ще мине, за да порази египтяните, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмини вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

For the LORD will pass through smiting the Egyptians, and when he sees the blood upon the lintel and on the two side posts, the LORD will pass over that door and will not allow the destroyer to come in unto your houses to smite you.

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

And ye shall observe this thing for an ordinance to thee and to thy sons forever.

25 К огато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

And it shall come to pass, when ye have entered into the land which the LORD will give you, according as he has promised, that ye shall keep this service.

26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

And it shall come to pass, when your children shall say unto you, What do you mean by this service?

27 Щ е отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

That ye shall say, It is the sacrifice of the LORD’s passover, who passed over the houses of the sons of Israel in Egypt, when he smote the Egyptians and delivered our houses. Then the people bowed and worshipped.

28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

And the sons of Israel went away, and as the LORD had commanded Moses and Aaron, so did they.

29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

¶ And it came to pass, that at midnight the LORD smote all the firstborn in the land of Egypt, from the firstborn of Pharaoh that sat on his throne unto the firstborn of the captive that was in the dungeon, and all the firstborn of the animals.

30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

And Pharaoh rose up in the night, he, and all his slaves and all the Egyptians; and there was a great cry in Egypt, for there was not a house where there was not one dead.

31 И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте, изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

And he called for Moses and Aaron by night and said, Rise up, and get you forth from among my people, both ye and the sons of Israel, and go, serve the LORD as ye have said.

32 п одкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

Also take your sheep and your cows, as ye have said, and be gone; and bless me also.

33 Т оже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

And the Egyptians were urgent upon the people that they might send them out of the land in haste, for they said, We are all dead men.

34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

And the people took their dough before it was leavened, their kneadingtroughs being bound up in their clothes upon their shoulders.

35 А израилтяните бяха постъпили както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

And the sons of Israel did according to the word of Moses; and they asked the Egyptians for vessels of silver, and vessels of gold, and clothing.

36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

And the LORD gave the people grace in the sight of the Egyptians, so that they gave unto them such things as they required. And they spoiled the Egyptians.

37 П рочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

¶ And the sons of Israel journeyed from Rameses to Succoth, about six hundred thousand men on foot, not counting the children.

38 О ще с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

And a mixed multitude went up also with them and many sheep and cows.

39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

And they baked unleavened cakes of the dough which they brought forth out of Egypt, for it was not leavened because they were thrust out of Egypt and could not tarry nor prepare food for themselves.

40 А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

Now the time that the sons of Israel dwelt in Egypt was four hundred and thirty years.

41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всички войнства Господни излязоха из Египетската земя.

And it came to pass at the end of the four hundred and thirty years, even that same day it came to pass, that all the hosts of the LORD went out from the land of Egypt.

42 Т ова е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

It is a night to be much observed unto the LORD for bringing them out from the land of Egypt: this night should be observed unto the LORD by all the sons of Israel in their ages.

43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

¶ And the LORD said unto Moses and Aaron, This shall be the ordinance of the passover: No stranger shall eat of it,

44 о баче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

but every man’s slave that is bought for money, when thou hast circumcised him, then shall he eat of it.

45 Н икой пришелец или наемник да не яде от нея.

The foreigner and the hired servant shall not eat of it.

46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

It shall be eaten in one house; thou shalt not carry forth any of the flesh abroad out of the house; neither shall ye break a bone thereof.

47 Ц ялото общество израилтяни ще я пазят.

All the congregation of Israel shall make this sacrifice.

48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека да пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

And if a stranger shall sojourn with thee and desire to make the passover to the LORD, let all his males be circumcised, and then let him come near and make this sacrifice; and he shall be as one that is natural in the land, but no uncircumcised person shall eat of it.

49 Е дин закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

The same law shall be for the one who is natural, and for the stranger that sojourns among you.

50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

Thus did all the sons of Israel; as the LORD commanded Moses and Aaron, so did they.

51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

And it came to pass that same day that the LORD did bring the sons of Israel out of the land of Egypt by their hosts.