1 П одир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

¶ After these things Paul departed from Athens and came to Corinth

2 О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

and found a certain Jew named Aquila, born in Pontus, lately come from Italy, with his wife Priscilla (for Claudius had commanded all Jews to depart from Rome) and came unto them.

3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

And because he was of the same craft, he abode with them and worked, for by their occupation they were tentmakers.

4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

And he reasoned in the synagogue every sabbath and persuaded Jews and Greeks.

5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

And when Silas and Timothy were come from Macedonia, Paul was impressed by the Spirit and testified to the Jews that Jesus was the Christ.

6 Н о понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

And when they opposed themselves and blasphemed, he shook his raiment and said unto them, Your blood be upon your own heads; I am clean; from now on I will go unto the Gentiles.

7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

¶ And he departed from there and entered into a certain man’s house, named Titus the Just, one that feared God, whose house was next to the synagogue.

8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

And Crispus, the chief ruler of the synagogue, believed on the Lord with all his house; and many of the Corinthians, hearing, believed and were baptized.

9 И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;

Then the Lord spoke to Paul in the night by a vision, Do not be afraid, but speak and do not be silent,

10 з ащото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

For I am with thee, and no one shall be able to hurt thee, for I have many people in this city.

11 И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

And he continued there a year and six months, teaching them the word of God.

12 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:

¶ And when Gallio was the proconsul of Achaia, the Jews rose up with one accord against Paul and brought him to the judgment seat,

13 Т оя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.

saying, This fellow persuades men to honor God contrary to the law.

14 Н о когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;

And when Paul was now about to open his mouth, Gallio said unto the Jews, If it were a matter of wrong or wicked lewdness, O ye Jews, reason would that I should bear with you;

15 н о ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

but if it is a question of words and names and of your law, look ye to it, for I will be no judge of such matters.

16 И изпъди ги от съдилището.

And he drove them from the judgment seat.

17 Т огава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.

Then all the Greeks took Sosthenes, the chief ruler of the synagogue, and beat him before the judgment seat. And Gallio cared for none of those things.

18 А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

¶ And Paul after this tarried there yet a good while and then took his leave of the brethren and sailed from there into Syria and with him Priscilla and Aquila, having shorn his head in Cenchrea, for he had a vow.

19 К ато стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.

And he came to Ephesus and left them there, but he himself entered into the synagogue and reasoned with the Jews.

20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

When they desired him to tarry longer time with them, he consented not,

21 н о се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

but bade them farewell, saying, I must by all means keep this feast that comes in Jerusalem, but I will return again unto you, if God wills. And he sailed from Ephesus.

22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

And when he had landed at Caesarea and gone up to Jerusalem and after greeting the congregation, he went down to Antioch.

23 И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.

And after he had spent some time there, he departed and went over all the country of Galatia and Phrygia in order, confirming all the disciples.

24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

¶ And a certain Jew named Apollos, born at Alexandria, an eloquent man and mighty in the scriptures, came to Ephesus.

25 Т ой беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,

This man was instructed in the way of the Lord; and being fervent in the spirit, he spoke and taught diligently the things of the Lord, teaching only in the baptism of John.

26 Т ой почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

And he began to speak boldly in the synagogue, but when Aquila and Priscilla had heard him, they took him unto them and expounded unto him the way of God more perfectly.

27 И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

And when he was disposed to pass into Achaia, the exhorted brethren wrote the disciples to receive him, who, when he was come, was very helpful through grace unto those who had believed;

28 з ащото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

for he mightily convinced the Jews in public, showing by the scriptures that Jesus was the Christ.