1 А ко се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

¶ If thou wilt return unto me, O Israel, said the LORD, thou shalt have rest; and if thou wilt put away thine abominations out of my sight, then thou shalt not go into captivity.

2 И ако в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

And thou shalt swear, The LORD lives, in truth, in judgment, and in righteous ness; and the Gentiles shall bless themselves in him, and in him shall they glory.

3 З ащото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

¶ For thus has the LORD said to every man of Judah and of Jerusalem, Break up your fallow ground, and do not sow among thorns.

4 О брежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така, щото да няма кой да я угаси, Порази злото на делата ви.

Circumcise yourselves to the LORD, and take away the foreskins of your heart, ye men of Judah and inhabitants of Jerusalem lest my fury come forth like fire and burn so that no one can quench it because of the evil of your doings.

5 В ъзвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

¶ Declare ye in Judah and publish in Jerusalem and say, Blow ye the shofar in the land; cry, gather together, and say, Assemble yourselves, and let us go into the defenced cities.

6 И здигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

Set up the banner in Zion: come together, do not delay: for I bring evil from the north wind, and a great destruction.

7 Л ъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти, та да останат без жители.

The lion is come up from his den, and the destroyer of the Gentiles is on his way; he is gone forth from his place to make thy land desolate; and thy cities shall be laid waste, without an inhabitant.

8 З атова, препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

For this, gird yourselves with sackcloth; lament and howl; for the fierce anger of the LORD is not turned back from us.

9 В оня ден, казва Господ, Разумът на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

And it shall come to pass at that day, saith the LORD, that the heart of the king shall perish, and the heart of the princes; and the priests shall be astonished, and the prophets shall wonder.

10 Т огава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата им.

(Then I said, Ah, Lord GOD! surely thou hast greatly deceived this people and Jerusalem, saying, Ye shall have peace; when the sword reaches unto the soul.)

11 В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

At that time it shall be said to this people and to Jerusalem, A dry wind of the high places of the wilderness came toward the daughter of my people, not to fan, nor to cleanse.

12 Д а! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

A wind much more violent than these shall come unto me; for now I will also speak judgments against them.

13 Е то, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

Behold, he shall come up as a cloud, and his chariots as a whirlwind; his horses are swifter than eagles. Woe unto us, for we are given over to be spoiled!

14 Е русалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

O Jerusalem, wash thine heart from wickedness that thou may be saved. How long shalt thou entertain the thoughts of thy iniquity within thee?

15 З ащото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата гора, казвайки:

For the voice is heard from him who brings the news from Dan and from him who causes to hear the affliction from Mount Ephraim.

16 О бявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

Say ye of the Gentiles; behold, cause it to be heard upon Jerusalem, Watchmen come from a far country and shall give out their voice upon the cities of Judah.

17 К ато полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

As the watchmen of the heritages, they were upon her round about because she has been rebellious against me, saith the LORD.

18 Т воето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

Thy way and thy doings have procured these things unto thee; this is thy wickedness because it is bitter, because it reaches unto thine heart.

19 Ч реслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

¶ My bowels, my bowels! I am pained at my very heart; my heart makes a noise in me; I cannot hold my peace because thou hast heard, O my soul, the sound of the shofar, the alarm of war.

20 П огибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

Destruction upon destruction is cried, for the whole land is destroyed; suddenly are my tents destroyed, and my curtains in a moment.

21 Д о кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

How long shall I see the banner and hear the voice of the shofar?

22 З ащото моите люде са безумни, Не ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

For my people are foolish; the ignorant sons with no understanding have not known me; they are wise to do evil, but to do good they have no knowledge.

23 П огледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

I beheld the earth, and, behold, it was without order, and empty; and the heavens, and they had no light.

24 П огледнах на планините, и, ето, трепераха, И всичките хълмове се тресяха.

I beheld the mountains, and, behold, they trembled, and all the hills were destroyed.

25 П огледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

I beheld, and, behold, there was no man, and all the birds of the heavens had fled.

26 П огледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от неговия пламенен гняв.

I beheld, and, behold, Carmel was a wilderness, and all its cities were broken down at the presence of the LORD and by his fierce anger.

27 З ащото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

For thus hath the LORD said, The whole land shall be desolate; yet I will not make a full end.

28 З атова, земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него,

For this shall the earth be made desolate, and the heavens above be darkened because I spoke; I purposed and did not repent, neither will I turn back from it.

29 О т шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

The whole city fled from the thunder of the horsemen and bowmen; they went into the thickets of the forests and climbed up upon the rocks; every city was forsaken, and not a man dwells therein.

30 А ти запустяла, какво ще направиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

And thou who art destroyed, what wilt thou do? Though thou clothe thyself with crimson, though thou deck thee with ornaments of gold, though thou paint thy eyes with antimony, in vain shalt thou make thyself fair; thy lovers will despise thee; they will seek thy life.

31 З ащото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласът на Сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

For I have heard a voice as of a woman in travail, the anguish as of her that brings forth her first child, the voice of the daughter of Zion, that bewails herself, that spreads her hands, saying, Woe is me now! for my soul is faint because of the murderers.