1 А ко се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

“If you will return, O Israel,” says the Lord, “Return to Me; And if you will put away your abominations out of My sight, Then you shall not be moved.

2 И ако в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

And you shall swear, ‘The Lord lives,’ In truth, in judgment, and in righteousness; The nations shall bless themselves in Him, And in Him they shall glory.”

3 З ащото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

For thus says the Lord to the men of Judah and Jerusalem: “Break up your fallow ground, And do not sow among thorns.

4 О брежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така, щото да няма кой да я угаси, Порази злото на делата ви.

Circumcise yourselves to the Lord, And take away the foreskins of your hearts, You men of Judah and inhabitants of Jerusalem, Lest My fury come forth like fire, And burn so that no one can quench it, Because of the evil of your doings.” An Imminent Invasion

5 В ъзвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

Declare in Judah and proclaim in Jerusalem, and say: “Blow the trumpet in the land; Cry, ‘Gather together,’ And say, ‘Assemble yourselves, And let us go into the fortified cities.’

6 И здигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

Set up the standard toward Zion. Take refuge! Do not delay! For I will bring disaster from the north, And great destruction.”

7 Л ъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти, та да останат без жители.

The lion has come up from his thicket, And the destroyer of nations is on his way. He has gone forth from his place To make your land desolate. Your cities will be laid waste, Without inhabitant.

8 З атова, препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

For this, clothe yourself with sackcloth, Lament and wail. For the fierce anger of the Lord Has not turned back from us.

9 В оня ден, казва Господ, Разумът на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

“And it shall come to pass in that day,” says the Lord, “ That the heart of the king shall perish, And the heart of the princes; The priests shall be astonished, And the prophets shall wonder.”

10 Т огава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата им.

Then I said, “Ah, Lord God! Surely You have greatly deceived this people and Jerusalem, Saying, ‘You shall have peace,’ Whereas the sword reaches to the heart.”

11 В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

At that time it will be said To this people and to Jerusalem, “A dry wind of the desolate heights blows in the wilderness Toward the daughter of My people— Not to fan or to cleanse—

12 Д а! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

A wind too strong for these will come for Me; Now I will also speak judgment against them.”

13 Е то, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

“Behold, he shall come up like clouds, And his chariots like a whirlwind. His horses are swifter than eagles. Woe to us, for we are plundered!”

14 Е русалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

O Jerusalem, wash your heart from wickedness, That you may be saved. How long shall your evil thoughts lodge within you?

15 З ащото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата гора, казвайки:

For a voice declares from Dan And proclaims affliction from Mount Ephraim:

16 О бявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

“Make mention to the nations, Yes, proclaim against Jerusalem, That watchers come from a far country And raise their voice against the cities of Judah.

17 К ато полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

Like keepers of a field they are against her all around, Because she has been rebellious against Me,” says the Lord.

18 Т воето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

“Your ways and your doings Have procured these things for you. This is your wickedness, Because it is bitter, Because it reaches to your heart.” Sorrow for the Doomed Nation

19 Ч реслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

O my soul, my soul! I am pained in my very heart! My heart makes a noise in me; I cannot hold my peace, Because you have heard, O my soul, The sound of the trumpet, The alarm of war.

20 П огибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

Destruction upon destruction is cried, For the whole land is plundered. Suddenly my tents are plundered, And my curtains in a moment.

21 Д о кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

How long will I see the standard, And hear the sound of the trumpet?

22 З ащото моите люде са безумни, Не ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

“For My people are foolish, They have not known Me. They are silly children, And they have no understanding. They are wise to do evil, But to do good they have no knowledge.”

23 П огледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

I beheld the earth, and indeed it was without form, and void; And the heavens, they had no light.

24 П огледнах на планините, и, ето, трепераха, И всичките хълмове се тресяха.

I beheld the mountains, and indeed they trembled, And all the hills moved back and forth.

25 П огледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

I beheld, and indeed there was no man, And all the birds of the heavens had fled.

26 П огледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от неговия пламенен гняв.

I beheld, and indeed the fruitful land was a wilderness, And all its cities were broken down At the presence of the Lord, By His fierce anger.

27 З ащото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

For thus says the Lord: “The whole land shall be desolate; Yet I will not make a full end.

28 З атова, земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него,

For this shall the earth mourn, And the heavens above be black, Because I have spoken. I have purposed and will not relent, Nor will I turn back from it.

29 О т шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

The whole city shall flee from the noise of the horsemen and bowmen. They shall go into thickets and climb up on the rocks. Every city shall be forsaken, And not a man shall dwell in it.

30 А ти запустяла, какво ще направиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

“And when you are plundered, What will you do? Though you clothe yourself with crimson, Though you adorn yourself with ornaments of gold, Though you enlarge your eyes with paint, In vain you will make yourself fair; Your lovers will despise you; They will seek your life.

31 З ащото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласът на Сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

“For I have heard a voice as of a woman in labor, The anguish as of her who brings forth her first child, The voice of the daughter of Zion bewailing herself; She spreads her hands, saying, ‘Woe is me now, for my soul is weary Because of murderers!’