1 Т огава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

“Then we turned and journeyed into the wilderness of the Way of the Red Sea, as the Lord spoke to me, and we skirted Mount Seir for many days.

2 П осле Господ ми говори казвайки:

“And the Lord spoke to me, saying:

3 Д оволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.

‘You have skirted this mountain long enough; turn northward.

4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

And command the people, saying, “You are about to pass through the territory of your brethren, the descendants of Esau, who live in Seir; and they will be afraid of you. Therefore watch yourselves carefully.

5 д а се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

Do not meddle with them, for I will not give you any of their land, no, not so much as one footstep, because I have given Mount Seir to Esau as a possession.

6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;

You shall buy food from them with money, that you may eat; and you shall also buy water from them with money, that you may drink.

7 з ащото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

“For the Lord your God has blessed you in all the work of your hand. He knows your trudging through this great wilderness. These forty years the Lord your God has been with you; you have lacked nothing.”’

8 Т ака минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

“And when we passed beyond our brethren, the descendants of Esau who dwell in Seir, away from the road of the plain, away from Elath and Ezion Geber, we turned and passed by way of the Wilderness of Moab.

9 Т огава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

Then the Lord said to me, ‘Do not harass Moab, nor contend with them in battle, for I will not give you any of their land as a possession, because I have given Ar to the descendants of Lot as a possession.’”

10 ( А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

(The Emim had dwelt there in times past, a people as great and numerous and tall as the Anakim.

11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.

They were also regarded as giants, like the Anakim, but the Moabites call them Emim.

12 С ъщо и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

The Horites formerly dwelt in Seir, but the descendants of Esau dispossessed them and destroyed them from before them, and dwelt in their place, just as Israel did to the land of their possession which the Lord gave them.)

13 С танете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

“‘Now rise and cross over the Valley of the Zered.’ So we crossed over the Valley of the Zered.

14 В ремето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

And the time we took to come from Kadesh Barnea until we crossed over the Valley of the Zered was thirty-eight years, until all the generation of the men of war was consumed from the midst of the camp, just as the Lord had sworn to them.

15 О ще Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

For indeed the hand of the Lord was against them, to destroy them from the midst of the camp until they were consumed.

16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,

“So it was, when all the men of war had finally perished from among the people,

17 Г оспод ми говори казвайки:

that the Lord spoke to me, saying:

18 Д нес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

‘This day you are to cross over at Ar, the boundary of Moab.

19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

And when you come near the people of Ammon, do not harass them or meddle with them, for I will not give you any of the land of the people of Ammon as a possession, because I have given it to the descendants of Lot as a possession.’”

20 ( Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;

(That was also regarded as a land of giants; giants formerly dwelt there. But the Ammonites call them Zamzummim,

21 л юде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

a people as great and numerous and tall as the Anakim. But the Lord destroyed them before them, and they dispossessed them and dwelt in their place,

22 з а тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;

just as He had done for the descendants of Esau, who dwelt in Seir, when He destroyed the Horites from before them. They dispossessed them and dwelt in their place, even to this day.

23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

And the Avim, who dwelt in villages as far as Gaza—the Caphtorim, who came from Caphtor, destroyed them and dwelt in their place.)

24 С танете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

“‘Rise, take your journey, and cross over the River Arnon. Look, I have given into your hand Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land. Begin to possess it, and engage him in battle.

25 Д нес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

This day I will begin to put the dread and fear of you upon the nations under the whole heaven, who shall hear the report of you, and shall tremble and be in anguish because of you.’ King Sihon Defeated

26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

“And I sent messengers from the Wilderness of Kedemoth to Sihon king of Heshbon, with words of peace, saying,

27 Н ека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

‘Let me pass through your land; I will keep strictly to the road, and I will turn neither to the right nor to the left.

28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,

You shall sell me food for money, that I may eat, and give me water for money, that I may drink; only let me pass through on foot,

29 ( както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

just as the descendants of Esau who dwell in Seir and the Moabites who dwell in Ar did for me, until I cross the Jordan to the land which the Lord our God is giving us.’

30 О баче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

“But Sihon king of Heshbon would not let us pass through, for the Lord your God hardened his spirit and made his heart obstinate, that He might deliver him into your hand, as it is this day.

31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

“And the Lord said to me, ‘See, I have begun to give Sihon and his land over to you. Begin to possess it, that you may inherit his land.’

32 Т огава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

Then Sihon and all his people came out against us to fight at Jahaz.

33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

And the Lord our God delivered him over to us; so we defeated him, his sons, and all his people.

34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

We took all his cities at that time, and we utterly destroyed the men, women, and little ones of every city; we left none remaining.

35 П ленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

We took only the livestock as plunder for ourselves, with the spoil of the cities which we took.

36 О т Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

From Aroer, which is on the bank of the River Arnon, and from the city that is in the ravine, as far as Gilead, there was not one city too strong for us; the Lord our God delivered all to us.

37 С амо към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.

Only you did not go near the land of the people of Ammon—anywhere along the River Jabbok, or to the cities of the mountains, or wherever the Lord our God had forbidden us.