1 И маше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

Now there was a certain man of Ramathaim Zophim, of the mountains of Ephraim, and his name was Elkanah the son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephraimite.

2 Т ой имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

And he had two wives: the name of one was Hannah, and the name of the other Peninnah. Peninnah had children, but Hannah had no children.

3 Т оя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

This man went up from his city yearly to worship and sacrifice to the Lord of hosts in Shiloh. Also the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, the priests of the Lord, were there.

4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

And whenever the time came for Elkanah to make an offering, he would give portions to Peninnah his wife and to all her sons and daughters.

5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

But to Hannah he would give a double portion, for he loved Hannah, although the Lord had closed her womb.

6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи тъжи, загдето Господ беше затворил утробата й.

And her rival also provoked her severely, to make her miserable, because the Lord had closed her womb.

7 ( Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

So it was, year by year, when she went up to the house of the Lord, that she provoked her; therefore she wept and did not eat. Hannah’s Vow

8 Н о мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

Then Elkanah her husband said to her, “Hannah, why do you weep? Why do you not eat? And why is your heart grieved? Am I not better to you than ten sons?”

9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

So Hannah arose after they had finished eating and drinking in Shiloh. Now Eli the priest was sitting on the seat by the doorpost of the tabernacle of the Lord.

10 Т я, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

And she was in bitterness of soul, and prayed to the Lord and wept in anguish.

11 А направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

Then she made a vow and said, “O Lord of hosts, if You will indeed look on the affliction of Your maidservant and remember me, and not forget Your maidservant, but will give Your maidservant a male child, then I will give him to the Lord all the days of his life, and no razor shall come upon his head.”

12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

And it happened, as she continued praying before the Lord, that Eli watched her mouth.

13 З ащото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът и не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

Now Hannah spoke in her heart; only her lips moved, but her voice was not heard. Therefore Eli thought she was drunk.

14 З а туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

So Eli said to her, “How long will you be drunk? Put your wine away from you!”

15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

But Hannah answered and said, “No, my lord, I am a woman of sorrowful spirit. I have drunk neither wine nor intoxicating drink, but have poured out my soul before the Lord.

16 Н е считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

“Do not consider your maidservant a wicked woman, for out of the abundance of my complaint and grief I have spoken until now.”

17 Т огава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

Then Eli answered and said, “Go in peace, and the God of Israel grant your petition which you have asked of Him.”

18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше скръбно.

And she said, “Let your maidservant find favor in your sight.” So the woman went her way and ate, and her face was no longer sad. Samuel Is Born and Dedicated

19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

Then they rose early in the morning and worshiped before the Lord, and returned and came to their house at Ramah. And Elkanah knew Hannah his wife, and the Lord remembered her.

20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.

So it came to pass in the process of time that Hannah conceived and bore a son, and called his name Samuel, saying, “Because I have asked for him from the Lord.”

21 И Елкана с целия си дом отиде за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

Now the man Elkanah and all his house went up to offer to the Lord the yearly sacrifice and his vow.

22 Н о Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ще да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

But Hannah did not go up, for she said to her husband, “ Not until the child is weaned; then I will take him, that he may appear before the Lord and remain there forever.”

23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

So Elkanah her husband said to her, “Do what seems best to you; wait until you have weaned him. Only let the Lord establish His word.” Then the woman stayed and nursed her son until she had weaned him.

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

Now when she had weaned him, she took him up with her, with three bulls, one ephah of flour, and a skin of wine, and brought him to the house of the Lord in Shiloh. And the child was young.

25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

Then they slaughtered a bull, and brought the child to Eli.

26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

And she said, “O my lord! As your soul lives, my lord, I am the woman who stood by you here, praying to the Lord.

27 З а това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

For this child I prayed, and the Lord has granted me my petition which I asked of Him.

28 З атова и аз го доведох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.

Therefore I also have lent him to the Lord; as long as he lives he shall be lent to the Lord.” So they worshiped the Lord there.