1 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

Now the boy Samuel ministered to the Lord before Eli. And the word of the Lord was rare in those days; there was no widespread revelation.

2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),

And it came to pass at that time, while Eli was lying down in his place, and when his eyes had begun to grow so dim that he could not see,

3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

and before the lamp of God went out in the tabernacle of the Lord where the ark of God was, and while Samuel was lying down,

4 Г оспод повика Самуила; и той рече; Ето ме.

that the Lord called Samuel. And he answered, “Here I am!”

5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

So he ran to Eli and said, “Here I am, for you called me.” And he said, “I did not call; lie down again.” And he went and lay down.

6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето, ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

Then the Lord called yet again, “Samuel!” So Samuel arose and went to Eli, and said, “Here I am, for you called me.” He answered, “I did not call, my son; lie down again.”

7 С амуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

(Now Samuel did not yet know the Lord, nor was the word of the Lord yet revealed to him.)

8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

And the Lord called Samuel again the third time. So he arose and went to Eli, and said, “Here I am, for you did call me.” Then Eli perceived that the Lord had called the boy.

9 З атова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

Therefore Eli said to Samuel, “Go, lie down; and it shall be, if He calls you, that you must say, ‘Speak, Lord, for Your servant hears.’” So Samuel went and lay down in his place.

10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

Now the Lord came and stood and called as at other times, “Samuel! Samuel!” And Samuel answered, “Speak, for Your servant hears.”

11 Т огава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

Then the Lord said to Samuel: “Behold, I will do something in Israel at which both ears of everyone who hears it will tingle.

12 В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ща почна и ще свърша.

In that day I will perform against Eli all that I have spoken concerning his house, from beginning to end.

13 З ащото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

For I have told him that I will judge his house forever for the iniquity which he knows, because his sons made themselves vile, and he did not restrain them.

14 З а това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

And therefore I have sworn to the house of Eli that the iniquity of Eli’s house shall not be atoned for by sacrifice or offering forever.”

15 И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

So Samuel lay down until morning, and opened the doors of the house of the Lord. And Samuel was afraid to tell Eli the vision.

16 А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

Then Eli called Samuel and said, “Samuel, my son!” He answered, “Here I am.”

17 И каза: Какво слово ти говори Господ ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

And he said, “What is the word that the Lord spoke to you? Please do not hide it from me. God do so to you, and more also, if you hide anything from me of all the things that He said to you.”

18 Т огава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

Then Samuel told him everything, and hid nothing from him. And he said, “It is the Lord. Let Him do what seems good to Him.”

19 И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

So Samuel grew, and the Lord was with him and let none of his words fall to the ground.

20 И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк,

And all Israel from Dan to Beersheba knew that Samuel had been established as a prophet of the Lord.

21 И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха+ по целия Израил.

Then the Lord appeared again in Shiloh. For the Lord revealed Himself to Samuel in Shiloh by the word of the Lord.