1 А Иов в отговор рече:

Then Job answered and said:

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

“Truly I know it is so, But how can a man be righteous before God?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

If one wished to contend with Him, He could not answer Him one time out of a thousand.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

God is wise in heart and mighty in strength. Who has hardened himself against Him and prospered?

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

He removes the mountains, and they do not know When He overturns them in His anger;

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

He shakes the earth out of its place, And its pillars tremble;

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

He commands the sun, and it does not rise; He seals off the stars;

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

He alone spreads out the heavens, And treads on the waves of the sea;

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

He made the Bear, Orion, and the Pleiades, And the chambers of the south;

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

He does great things past finding out, Yes, wonders without number.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

If He goes by me, I do not see Him; If He moves past, I do not perceive Him;

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

If He takes away, who can hinder Him? Who can say to Him, ‘What are You doing?’

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

God will not withdraw His anger, The allies of the proud lie prostrate beneath Him.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

“How then can I answer Him, And choose my words to reason with Him?

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

For though I were righteous, I could not answer Him; I would beg mercy of my Judge.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

If I called and He answered me, I would not believe that He was listening to my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

For He crushes me with a tempest, And multiplies my wounds without cause.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

He will not allow me to catch my breath, But fills me with bitterness.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

If it is a matter of strength, indeed He is strong; And if of justice, who will appoint my day in court?

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Though I were righteous, my own mouth would condemn me; Though I were blameless, it would prove me perverse.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

“I am blameless, yet I do not know myself; I despise my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

It is all one thing; Therefore I say, ‘He destroys the blameless and the wicked.’

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

If the scourge slays suddenly, He laughs at the plight of the innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

The earth is given into the hand of the wicked. He covers the faces of its judges. If it is not He, who else could it be?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

“Now my days are swifter than a runner; They flee away, they see no good.

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

They pass by like swift ships, Like an eagle swooping on its prey.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

If I say, ‘I will forget my complaint, I will put off my sad face and wear a smile,’

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I am afraid of all my sufferings; I know that You will not hold me innocent.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

If I am condemned, Why then do I labor in vain?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

If I wash myself with snow water, And cleanse my hands with soap,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Yet You will plunge me into the pit, And my own clothes will abhor me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

“For He is not a man, as I am, That I may answer Him, And that we should go to court together.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

Nor is there any mediator between us, Who may lay his hand on us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Let Him take His rod away from me, And do not let dread of Him terrify me.

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

Then I would speak and not fear Him, But it is not so with me.