1 А Иов в отговор рече:

And Job answered and said,

2 Н аистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Of a truth I know it is so; but how can man be just with God?

3 А ко поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

If he shall choose to strive with him, he cannot answer him one thing of a thousand.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

He is wise in heart and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and had peace?

5 Т ой премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Who removeth mountains, and they know it not, when he overturneth them in his anger;

6 Т ой поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

Who shaketh the earth out of its place, and the pillars thereof tremble;

7 Т ой заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Who commandeth the sun, and it riseth not, and he sealeth up the stars;

8 Т ой сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

Who alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the high waves of the sea;

9 Т ой прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

Who maketh the Bear, Orion, and the Pleiades, and the chambers of the south;

10 Т ой прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

Who doeth great things past finding out, and wonders without number.

11 Е то, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

Lo, he goeth by me, and I see not; and he passeth along, and I perceive him not.

12 А ко грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

Behold, he taketh away: who will hinder him? Who will say unto him, What doest thou?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

+God withdraweth not his anger; the proud helpers stoop under him:

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

How much less shall I answer him, choose out my words with him?

15 К омуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

Whom, though I were righteous, would I not answer; I would make supplication to my judge.

16 А ко извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

If I had called, and he had answered me, I would not believe that he hearkened to my voice,—

17 З ащото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

He, who crusheth me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

He suffereth me not to take my breath, for he filleth me with bitternesses.

19 А ко е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

Be it a question of strength, lo, strong; and be it of judgment, who will set me a time?

20 Д аже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

If I justified myself, mine own mouth would condemn me; were I perfect, he would prove me perverse.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

Were I perfect, would I not know my soul: I would despise my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

It is all one; therefore I said, he destroyeth the perfect and the wicked.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

If the scourge kill suddenly, he mocketh at the trial of the innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

The earth is given over into the hand of the wicked; he covereth the faces of its judges. If not, who then is it?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

And my days are swifter than a runner: they flee away, they see no good.

26 П реминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

They pass by like skiffs of reed; as an eagle that swoops upon the prey.

27 А ко река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

If I say, I will forget my complaint, I will leave off my countenance, and brighten up,

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I am afraid of all my sorrows; I know that thou wilt not hold me innocent.

29 Н ечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

Be it that I am wicked, why then do I labour in vain?

30 А ко се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

If I washed myself with snow-water, and cleansed my hands in purity,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Then wouldest thou plunge me in the ditch, and mine own clothes would abhor me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

For he is not a man, as I am, that I should answer him; that we should come together in judgment.

33 Н яма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

There is not an umpire between us, who should lay his hand upon us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

Let him take his rod away from me, and let not his terror make me afraid,

35 Т огава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

I will speak, and not fear him; but it is not so with me.