1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

Now at the same time there were present some who told him of the Galileans whose blood Pilate mingled with their sacrifices.

2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

And he answering said to them, Think ye that these Galileans were sinners beyond all the Galileans because they suffered such things?

3 К азвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

No, I say to you, but if ye repent not, ye shall all perish in the same manner.

4 И ли мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

Or those eighteen on whom the tower in Siloam fell and killed them, think ye that they were debtors beyond all the men who dwell in Jerusalem?

5 К азвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

No, I say to you, but if ye repent not, ye shall all perish in like manner.

6 К аза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

And he spoke this parable: A certain had a fig-tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit upon it and did not find.

7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

And he said to the vinedresser, Behold, three years I come seeking fruit on this fig-tree and find none: cut it down; why does it also render the ground useless?

8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

But he answering says to him, Sir, let it alone for this year also, until I shall dig about it and put dung,

9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

and if it shall bear fruit—but if not, after that thou shalt cut it down.

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

And he was teaching in one of the synagogues on the sabbath.

11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

And lo, a woman having a spirit of infirmity eighteen years, and she was bent together and wholly unable to lift her head up.

12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.

And Jesus, seeing her, called to, and said to her, Woman, thou art loosed from thine infirmity.

13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

And he laid his hands upon her; and immediately she was made straight, and glorified God.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

But the ruler of the synagogue, indignant because Jesus healed on the sabbath, answering said to the crowd, There are six days in which ought to work; in these therefore come and be healed, and not on the sabbath day.

15 Н о Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?

The Lord therefore answered him and said, Hypocrites! does not each one of you on the sabbath loose his ox or his ass from the manger and leading away, water ?

16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

And this, who is a daughter of Abraham, whom Satan has bound, lo, eighteen years, ought she not to be loosed from this bond on the sabbath day?

17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

And as he said these things, all who were opposed to him were ashamed; and all the crowd rejoiced at all the glorious things which were being done by him.

18 К аза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

And he said, To what is the kingdom of God like? and to what shall I liken it?

19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

It is like a grain of mustard which a man took and cast into his garden; and it grew and became a great tree, and the birds of heaven lodged in its branches.

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

And again he said, To what shall I liken the kingdom of God?

21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

It is like leaven, which a woman took and hid in three measures of meal until the whole was leavened.

22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

And he went through one city and village after another, teaching, and journeying to Jerusalem.

23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

And one said to him, Sir, such as are to be saved few in number? But he said unto them,

24 П одвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

Strive with earnestness to enter in through the narrow door, for many, I say to you, will seek to enter in and will not be able.

25 с лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

From the time that the master of the house shall have risen up and shall have shut the door, and ye shall begin to stand without and to knock at the door, saying, Lord, open to us; and he answering shall say to you, I know you not whence ye are:

26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.

then shall ye begin to say, We have eaten in thy presence and drunk, and thou hast taught in our streets;

27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

and he shall say, I tell you, I do not know you whence ye are; depart from me, all workers of iniquity.

28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

There shall be the weeping and the gnashing of teeth, when ye shall see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, but yourselves cast out.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

And they shall come from east and west, and from north and south, and shall lie down at table in the kingdom of God.

30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

And behold, there are last who shall be first, and there are first who shall be last.

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

The same hour certain Pharisees came up, saying to him, Get out, and go hence, for Herod is desirous to kill thee.

32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

And he said to them, Go, tell that fox, Behold, I cast out demons and accomplish cures to-day and to-morrow, and the third I am perfected;

33 О баче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

but I must needs walk to-day and to-morrow and the following, for it must not be that a prophet perish out of Jerusalem.

34 Е русалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!

Jerusalem, Jerusalem, the that kills the prophets and stones those that are sent unto her, how often would I have gathered thy children together, as a hen her brood under her wings, and ye would not.

35 Е то, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.

Behold, your house is left unto you; and I say unto you, that ye shall not see me until it come that ye say, Blessed he that comes in the name of Lord.