1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Bless Jehovah, O my soul! Jehovah my God, thou art very great; thou art clothed with majesty and splendour;

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Covering thyself with light as with a garment, stretching out the heavens like a tent-curtain;—

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

Who layeth the beams of his upper chambers in the waters, who maketh clouds his chariot, who walketh upon the wings of the wind;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

Who maketh his angels spirits; his ministers a flame of fire.

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

He laid the earth upon its foundations: it shall not be removed for ever.

6 П окрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

Thou hadst covered it with the deep, as with a vesture; the waters stood above the mountains:

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

At thy rebuke they fled, at the voice of thy thunder they hasted away;—

8 И здигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

The mountains rose, the valleys sank, unto the place which thou hadst founded for them;—

9 П оложил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Thou hast set a bound which they may not pass over, that they turn not again to cover the earth.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

He sendeth the springs into the valleys: they run among the mountains;

11 Н апояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

They give drink to every beast of the field; the wild asses quench their thirst.

12 П ри тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

The birds of heaven dwell by them; they give forth their voice from among the branches.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

He watereth the mountains from his upper-chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

He maketh the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man; bringing forth bread out of the earth,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

And wine which gladdeneth the heart of man; making face shine with oil; and with bread he strengtheneth man's heart.

16 В еликолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

The trees of Jehovah are satisfied, the cedars of Lebanon, which he hath planted,

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

Where the birds make their nests; the stork, the fir trees are her house.

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

The high mountains are for the wild goats; the cliffs, a refuge for the rock-badgers.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

He made the moon for seasons: the sun knoweth its going down.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Thou makest darkness, and it is night, wherein all the beasts of the forest creep forth:

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

The young lions roar after the prey, and to seek their food from God.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

The sun ariseth, they retreat, and lay them down in their dens.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Man goeth forth unto his work, and to his labour until the evening.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

How manifold are thy works, O Jehovah! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

Yonder is the great and wide sea: therein are moving things innumerable, living creatures small and great.

26 Т ам плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

There go the ships; that leviathan, which thou hast formed to play therein.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

These all look unto thee, that thou mayest give their food in its season:

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

That thou givest unto them, they gather; thou openest thy hand, they are filled with good.

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Thou hidest thy face, they are troubled; thou takest away their breath, they expire and return to their dust.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Thou sendest forth thy spirit, they are created, and thou renewest the face of the earth.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

The glory of Jehovah will endure for ever; Jehovah will rejoice in his works.

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

He looketh on the earth, and it trembleth; he toucheth the mountains, and they smoke.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

I will sing unto Jehovah as long as I live; I will sing psalms to my God while I have my being.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

My meditation shall be pleasant unto him; I will rejoice in Jehovah.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

Sinners shall be consumed out of the earth, and the wicked shall be no more. Bless Jehovah, O my soul. Hallelujah!