1 П рочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

When therefore the Lord knew that the Pharisees had heard that Jesus makes and baptises more disciples than John

2 ( не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

(however, Jesus himself did not baptise, but his disciples),

3 н апусна Юдея и отиде пак в Галилея.

he left Judaea and went away again unto Galilee.

4 И трябваше да мине през Самария.

And he must needs pass through Samaria.

5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

He comes therefore to a city of Samaria called Sychar, near to the land which Jacob gave to his son Joseph.

6 Т ам беше Яковият кладенец Гръцки: Извор.>. Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

Now a fountain of Jacob's was there; Jesus therefore, being wearied with the way he had come, sat just as he was at the fountain. It was about the sixth hour.

7 Д охожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.

A woman comes out of Samaria to draw water. Jesus says to her, Give me to drink

8 ( Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

(for his disciples had gone away into the city that they might buy provisions).

9 В прочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

The Samaritan woman therefore says to him, How dost thou, being a Jew, ask to drink of me who am a Samaritan woman? for Jews have no intercourse with Samaritans.

10 И сус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?

Jesus answered and said to her, If thou knewest the gift of God, and who it is that says to thee, Give me to drink, thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water.

11 К азва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

The woman says to him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep: whence then hast thou the living water?

12 Н има си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

Art thou greater than our father Jacob, who gave us the well, and drank of it himself, and his sons, and his cattle?

13 И сус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

Jesus answered and said to her, Every one who drinks of this water shall thirst again;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

but whosoever drinks of the water which I shall give him shall never thirst for ever, but the water which I shall give him shall become in him a fountain of water, springing up into eternal life.

15 К азва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

The woman says to him, Sir, give me this water, that I may not thirst nor come here to draw.

16 К азва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

Jesus says to her, Go, call thy husband, and come here.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;

The woman answered and said, I have not a husband. Jesus says to her, Thou hast well said, I have not a husband;

18 з ащото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

for thou hast had five husbands, and he whom now thou hast is not thy husband: this thou hast spoken truly.

19 К азва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

The woman says to him, Sir, I see that thou art a prophet.

20 Н ашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

Our fathers worshipped in this mountain, and ye say that in Jerusalem is the place where one must worship.

21 К азва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

Jesus says to her, Woman, believe me, hour is coming when ye shall neither in this mountain nor in Jerusalem worship the Father.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

Ye worship ye know not what; we worship what we know, for salvation is of the Jews.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

But hour is coming and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and truth; for also the Father seeks such as his worshippers.

24 Б ог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

God a spirit; and they who worship him must worship in spirit and truth.

25 К азва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

The woman says to him, I know that Messiah is coming, who is called Christ; when he comes he will tell us all things.

26 К азва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

Jesus says to her, I who speak to thee am.

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

And upon this came his disciples, and wondered that he spoke with a woman; yet no one said, What seekest thou? or, Why speakest thou with her?

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

The woman then left her waterpot and went away into the city, and says to the men,

29 Д ойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

Come, see a man who told me all things I had ever done: is not he the Christ?

30 Т е излязоха от града и отиваха към Него.

They went out of the city and came to him.

31 М ежду това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

But meanwhile the disciples asked him saying, Rabbi, eat.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

But he said to them, I have food to eat which ye do not know.

33 З атова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

The disciples therefore said to one another, Has any one brought him to eat?

34 К аза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Jesus says to them, My food is that I should do the will of him that has sent me, and that I should finish his work.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

Do not ye say, that there are yet four months and the harvest comes? Behold, I say to you, Lift up your eyes and behold the fields, for they are already white to harvest.

36 К ойто жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне.

He that reaps receives wages and gathers fruit unto life eternal, that both he that sows and he that reaps may rejoice together.

37 З ащото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

For in this is the true saying, It is one who sows and another who reaps.

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

I have sent you to reap that on which ye have not laboured; others have laboured, and ye have entered into their labours.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

But many of the Samaritans of that city believed on him because of the word of the woman who bore witness, He told me all things that I had ever done.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

When therefore the Samaritans came to him they asked him to abide with them, and he abode there two days.

41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;

And more a great deal believed on account of his word;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина Спасителят на света.

and they said to the woman, no longer on account of thy saying that we believe, for we have heard him ourselves, and we know that this is indeed the Saviour of the world.

43 С лед два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.

But after the two days he went forth thence and went away into Galilee,

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

for Jesus himself bore witness that a prophet has no honour in his own country.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

When therefore he came into Galilee, the Galileans received him, having seen all that he had done in Jerusalem during the feast, for they also went to the feast.

46 П рочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.

He came therefore again to Cana of Galilee, where he made the water wine. And there was a certain courtier in Capernaum whose son was sick.

47 Т ой, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

He, having heard that Jesus had come out of Judaea into Galilee, went to him and asked that he would come down and heal his son, for he was about to die.

48 Т огава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

Jesus therefore said to him, Unless ye see signs and wonders ye will not believe.

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

The courtier says to him, Sir, come down ere my child die.

50 К аза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

Jesus says to him, Go, thy son lives. And the man believed the word which Jesus said to him, and went his way.

51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

But already, as he was going down, his servants met him and brought word saying, Thy child lives.

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

He inquired therefore from them the hour at which he got better. And they said to him, Yesterday at the seventh hour the fever left him.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.

The father therefore knew that in that hour in which Jesus said to him, Thy son lives; and he believed, himself and his whole house.

54 Т ова второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

This second sign again did Jesus, being come out of Judaea into Galilee.