1 М ъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

A wise son his father's instruction; but a scorner heareth not rebuke.

2 О т плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

A man shall eat good by the fruit of his mouth; but the soul of the treacherous, violence.

3 К ойто пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

He that guardeth his mouth keepeth his soul; destruction shall be to him that openeth wide his lips.

4 Д ушата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

A sluggard's soul desireth and hath nothing; but the soul of the diligent shall be made fat.

5 П раведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

A righteous hateth lying; but the wicked maketh himself odious and cometh to shame.

6 П равдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

Righteousness preserveth him that is perfect in the way; but wickedness overthroweth the sinner.

7 Е дин се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

There is that feigneth himself rich, and hath nothing; there is that maketh himself poor, and hath great wealth.

8 Б огатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

The ransom of a man's life is his riches; but the indigent heareth not rebuke.

9 В иделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

The light of the righteous rejoiceth; but the lamp of the wicked shall be put out.

10 О т гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

By pride there only cometh contention; but with the well-advised is wisdom.

11 Б огатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Wealth by vanity diminisheth; but he that gathereth by manual-labour shall increase.

12 О тлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

Hope deferred maketh the heart sick; but the desire cometh to pass is a tree of life.

13 К ойто презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

Whoso despiseth the word shall be held by it; but he that feareth the commandment shall be rewarded.

14 П оуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

The teaching of the wise is a fountain of life, to turn away from the snares of death.

15 З дравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

Good understanding procureth favour; but the way of the treacherous is hard.

16 В секи благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

Every prudent acteth with knowledge; but the foolish layeth open folly.

17 Л ошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

A wicked messenger falleth into evil; but a faithful ambassador is health.

18 С иромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

Poverty and shame shall be him that refuseth instruction; but he that regardeth reproof shall be honoured.

19 И зпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

The desire accomplished is sweet to the soul; but it is abomination to the foolish to depart from evil.

20 Х оди с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

He that walketh with wise becometh wise; but a companion of the foolish will be depraved.

21 З лото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

Evil pursueth sinners; but to the righteous good shall be repaid.

22 Д обрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

A good man leaveth an inheritance to his children's children; but the wealth of the sinner is laid up for the righteous.

23 З емеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

Much food is in the tillage of the poor; but there is that is lost for want of judgment.

24 К ойто щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

He that spareth his rod hateth his son; but he that loveth him chasteneth him betimes.

25 П раведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

The righteous eateth to the satisfying of his soul; but the belly of the wicked shall want.