1 ( По слав. 77). Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

Give ear, O my people, to my law; incline your ears to the words of my mouth.

2 Щ е отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

I will open my mouth in a parable; I will utter riddles from of old,

3 Т ова, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

Which we have heard and known, and our fathers have told us:

4 Н яма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

We will not hide from their sons, shewing forth to the generation to come the praises of Jehovah, and his strength, and his marvellous works which he hath done.

5 З ащото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

For he established a testimony in Jacob, and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children;

6 З а да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

That the generation to come might know, the children that should be born; that they might rise up and tell to their children,

7 З а да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

And that they might set their hope in God, and not forget the works of God, but observe his commandments;

8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

And might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation, a generation that prepared not their heart, and whose spirit was not stedfast with God.

9 Е фремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

The sons of Ephraim, armed bowmen, turned back in the day of battle.

10 Н е опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

They kept not the covenant of God, and refused to walk in his law;

11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

And forgot his doings, and his marvellous works which he had shewn them.

12 П ред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

In the sight of their fathers had he done wonders, in the land of Egypt, the field of Zoan.

13 Р аздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

He clave the sea, and caused them to pass through; and made the waters to stand as a heap;

14 В оди ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

And he led them with a cloud in the daytime, and all the night with the light of fire.

15 Р азцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

He clave rocks in the wilderness, and gave drink as out of the depths, abundantly;

16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

And he brought streams out of the rock, and caused waters to run down like rivers.

17 Н о те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

Yet they still went on sinning against him, provoking the Most High in the desert;

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

And they tempted God in their heart, by asking meat for their lust;

19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

And they spoke against God: they said, Is God able to prepare a table in the wilderness?

20 Е то, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

Behold, he smote the rock, and waters gushed out, and streams overflowed; is he able to give bread also, or provide flesh for his people?

21 З атова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

Therefore Jehovah heard, and was wroth; and fire was kindled against Jacob, and anger also went up against Israel:

22 З ащото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

Because they believed not in God, and confided not in his salvation;

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

Though he had commanded the clouds from above, and had opened the doors of the heavens,

24 Т а им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

And had rained down manna upon them to eat, and had given them the corn of the heavens.

25 В секи ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.

Man did eat the bread of the mighty; he sent them provision to the full.

26 П одигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

He caused the east wind to rise in the heavens, and by his strength he brought the south wind;

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

And he rained flesh upon them as dust, and feathered fowl as the sand of the seas,

28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

And he let it fall in the midst of their camp, round about their habitations:

29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

And they did eat, and were well filled; for that they lusted after, he brought to them.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

They were not alienated from their lust, their meat was yet in their mouths,

31 Г невът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

When the anger of God went up against them; and he slew the fattest of them, and smote down the chosen men of Israel.

32 П ри всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

For all this, they sinned still, and believed not in his marvellous works;

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

And he consumed their days in vanity, and their years in terror.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

When he slew them, then they sought him, and returned and sought early after God;

35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

And they remembered that God was their rock, and God, the Most High, their redeemer.

36 Н о с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

But they flattered him with their mouth, and lied unto him with their tongue;

37 З ащото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

For their heart was not firm toward him, neither were they stedfast in his covenant.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

But he was merciful: he forgave the iniquity, and destroyed not; but many a time turned he his anger away, and did not stir up all his fury:

39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

And he remembered that they were flesh, a breath that passeth away and cometh not again.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

How oft did they provoke him in the wilderness, and grieve him in the desert!

41 К ато изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

And they turned again and tempted God, and grieved the Holy One of Israel.

42 Н е си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

They remembered not his hand, the day when he delivered them from the oppressor,

43 К ак показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

How he set his signs in Egypt, and his miracles in the field of Zoan;

44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

And turned their rivers into blood, and their streams, that they could not drink;

45 К ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

He sent dog-flies among them, which devoured them, and frogs, which destroyed them;

46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

And he gave their increase unto the caterpillar, and their labour unto the locust;

47 К ак порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

He killed their vines with hail, and their sycamore trees with hail-stones;

48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

And he delivered up their cattle to the hail, and their flocks to thunderbolts.

49 К ак изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

He cast upon them the fierceness of his anger, wrath, and indignation, and distress,—a mission of angels of woes.

50 И зравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

He made a way for his anger; he spared not their soul from death, but gave their life over to the pestilence;

51 К ак порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

And he smote all the firstborn in Egypt, the first-fruits of their vigour in the tents of Ham.

52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

And he made his own people to go forth like sheep, and guided them in the wilderness like a flock;

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

And he led them safely, so that they were without fear; and the sea covered their enemies.

54 К ак ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

And he brought them to his holy border, this mountain, which his right hand purchased;

55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

And he drove out the nations before them, and allotted them for an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

But they tempted and provoked God, the Most High, and kept not his testimonies,

57 Н о връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

And they drew back and dealt treacherously like their fathers: they turned like a deceitful bow.

58 З ащото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

And they provoked him to anger with their high places, and moved him to jealousy with their graven images.

59 Ч у Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

God heard, and was wroth, and greatly abhorred Israel:

60 Т ъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

And he forsook the tabernacle at Shiloh, the tent where he had dwelt among men,

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

And gave his strength into captivity, and his glory into the hand of the oppressor;

62 Т оже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

And delivered up his people unto the sword, and was very wroth with his inheritance:

63 О гън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

The fire consumed their young men, and their maidens were not praised in song;

64 С вещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

Their priests fell by the sword, and their widows made no lamentation.

65 Т огава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

Then the Lord awoke as one out of sleep, like a mighty man that shouteth aloud by reason of wine;

66 И , като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

And he smote his adversaries in the hinder part, and put them to everlasting reproach.

67 П ри това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

And he rejected the tent of Joseph, and chose not the tribe of Ephraim,

68 Н о избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

But chose the tribe of Judah, the mount Zion which he loved;

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

And he built his sanctuary like the heights, like the earth which he hath founded for ever.

70 И збра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

And he chose David his servant, and took him from the sheepfolds:

71 О тподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

From following the suckling-ewes, he brought him to feed Jacob his people, and Israel his inheritance.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

And he fed them according to the integrity of his heart, and led them by the skilfulness of his hands.