1 З ащото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

For I would not have you ignorant, brethren, that all our fathers were under the cloud, and all passed through the sea;

2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

and all were baptised unto Moses in the cloud and in the sea;

3 и всички да са яли от същата духовна храна,

and all ate the same spiritual food,

4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

and all drank the same spiritual drink, for they drank of a spiritual rock which followed: (now the rock was the Christ;)

5 п ак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

yet God was not pleased with the most of them, for they were strewed in the desert.

6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

But these things happened types of us, that we should not be lusters after evil things, as they also lusted.

7 Н ито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

Neither be ye idolaters, as some of them; as it is written, The people sat down to eat and to drink, and rose up to play.

8 Н ито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

Neither let us commit fornication, as some of them committed fornication, and fell in one day three and twenty thousand.

9 Н ито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.

Neither let us tempt the Christ, as some of them tempted, and perished by serpents.

10 Н ито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

Neither murmur ye, as some of them murmured, and perished by the destroyer.

11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

Now all these things happened to them types, and have been written for our admonition, upon whom the ends of the ages are come.

12 Т ако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

So that let him that thinks that he stands take heed lest he fall.

13 Н икакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

No temptation has taken you but such as is according to man's nature; and God is faithful, who will not suffer you to be tempted above what ye are able, but will with the temptation make the issue also, so that should be able to bear.

14 З атова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

Wherefore, my beloved, flee from idolatry.

15 Г оворя като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

I speak as to intelligent: do ye judge what I say.

16 Ч ашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

The cup of blessing which we bless, is it not communion of the blood of the Christ? The bread which we break, is it not communion of the body of the Christ?

17 т ъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

Because we, many, are one loaf, one body; for we all partake of that one loaf.

18 Г ледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

See Israel according to flesh: are not they who eat the sacrifices in communion with the altar?

19 К азвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.

What then do I say? that what is sacrificed to an idol is anything, or that an idol is anything?

20 Н о казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

But that what sacrifice they sacrifice to demons, and not to God. Now I do not wish you to be in communion with demons.

21 Н е можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

Ye cannot drink Lord's cup, and cup of demons: ye cannot partake of Lord's table, and of table of demons.

22 И ли искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?

Do we provoke the Lord to jealousy? are we stronger than he?

23 В сичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

All things are lawful, but all are not profitable; all things are lawful, but all do not edify.

24 Н икой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.

Let no one seek his own, but that of the other.

25 В сичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;

Everything sold in the shambles eat, making no inquiry for conscience sake.

26 з ащото "Господна е земята и всичко що има в нея".

For the earth the Lord's and its fulness.

27 А ко някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.

But if any one of the unbelievers invite you, and ye are minded to go, all that is set before you eat, making no inquiry for conscience sake.

28 Н о, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта,

But if any one say to you, This is offered to holy purposes, do not eat, for his sake that pointed it out, and conscience sake;

29 с ъвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)

but conscience, I mean, not thine own, but that of the other: for why is my liberty judged by another conscience?

30 А ко аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

If I partake with thanksgiving, why am I spoken evil of for what I give thanks for?

31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

Whether therefore ye eat, or drink, or whatever ye do, do all things to God's glory.

32 Н е ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

Give no occasion to stumbling, whether to Jews, or Greeks, or the assembly of God.

33 к акто и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

Even as I also please all in all things; not seeking my own profit, but that of the many, that they may be saved.