1 Т огава Иов в отговор рече:

And Job answered and said,

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

How long will ye vex my soul, and crush me with words?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

These ten times have ye reproached me; ye are not ashamed to stupefy me.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

And be it I have erred, mine error remaineth with myself.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

If indeed ye will magnify yourselves against me, and prove against me my reproach,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Know now that +God hath overthrown me, and hath surrounded me with his net.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Behold, I cry out of wrong, and I am not heard; I cry aloud, but there is no judgment.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

He hath hedged up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

He hath stripped me of my glory, and taken the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

He breaketh me down on every side, and I am gone; and my hope hath he torn up as a tree.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

And he hath kindled his anger against me, and hath counted me unto him as one of his enemies.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

His troops have come together and cast up their way against me, and have encamped round about my tent.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

He hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are quite estranged from me.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

My kinsfolk have failed, and my known friends have forgotten me.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

The sojourners in my house and my maids count me as a stranger; I am an alien in their sight.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

I called my servant, and he answered not; I entreated him with my mouth.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

My breath is strange to my wife, and my entreaties to the children of my womb.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Even young children despise me; I rise up, and they speak against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

All my intimate friends abhor me, and they whom I loved are turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

My bones cleave to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Have pity upon me, have pity upon me, ye my friends; for the hand of +God hath touched me.

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Oh would that my words were written! oh that they were inscribed in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

That with an iron style and lead they were graven in the rock for ever!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

And me, I know that my Redeemer liveth, and the Last, he shall stand upon the earth;

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

And after my skin this shall be destroyed, yet from out of my flesh shall I see +God;

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Whom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another:—my reins are consumed within me.

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

If ye say, How shall we persecute him? when the root of the matter is found in me,

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Be ye yourselves afraid of the sword! for the sword is fury against misdeeds, that ye may know there is a judgment.