1 Т огава Иов в отговор рече:

Job prit la parole et dit:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

Jusques à quand affligerez-vous mon âme, Et m'écraserez-vous de vos discours?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Voilà dix fois que vous m'outragez; N'avez-vous pas honte de m'étourdir ainsi?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Si réellement j'ai péché, Seul j'en suis responsable.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Pensez-vous me traiter avec hauteur? Pensez-vous démontrer que je suis coupable?

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Sachez alors que c'est Dieu qui me poursuit, Et qui m'enveloppe de son filet.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Voici, je crie à la violence, et nul ne répond; J'implore justice, et point de justice!

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Il m'a fermé toute issue, et je ne puis passer; Il a répandu des ténèbres sur mes sentiers.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Il m'a dépouillé de ma gloire, Il a enlevé la couronne de ma tête.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Il m'a brisé de toutes parts, et je m'en vais; Il a arraché mon espérance comme un arbre.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Il s'est enflammé de colère contre moi, Il m'a traité comme l'un de ses ennemis.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Ses troupes se sont de concert mises en marche, Elles se sont frayé leur chemin jusqu'à moi, Elles ont campées autour de ma tente.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Il a éloigné de moi mes frères, Et mes amis se sont détournés de moi;

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Je suis abandonné de mes proches, Je suis oublié de mes intimes.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Je suis un étranger pour mes serviteurs et mes servantes, Je ne suis plus à leurs yeux qu'un inconnu.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

J'appelle mon serviteur, et il ne répond pas; Je le supplie de ma bouche, et c'est en vain.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

Mon humeur est à charge à ma femme, Et ma plainte aux fils de mes entrailles.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Je suis méprisé même par des enfants; Si je me lève, je reçois leurs insultes.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Ceux que j'avais pour confidents m'ont en horreur, Ceux que j'aimais se sont tournés contre moi.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Mes os sont attachés à ma peau et à ma chair; Il ne me reste que la peau des dents.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Ayez pitié, ayez pitié de moi, vous, mes amis! Car la main de Dieu m'a frappé.

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Pourquoi me poursuivre comme Dieu me poursuit? Pourquoi vous montrer insatiables de ma chair?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Oh! je voudrais que mes paroles fussent écrites, Qu'elles fussent écrites dans un livre;

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Je voudrais qu'avec un burin de fer et avec du plomb Elles fussent pour toujours gravées dans le roc...

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Mais je sais que mon Rédempteur est vivant, Et qu'il se lèvera le dernier sur la terre.

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

Quand ma peau sera détruite, il se lèvera; Quand je n'aurai plus de chair, je verrai Dieu.

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Je le verrai, et il me sera favorable; Mes yeux le verront, et non ceux d'un autre; Mon âme languit d'attente au dedans de moi.

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Vous direz alors: Pourquoi le poursuivions-nous? Car la justice de ma cause sera reconnue.

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Craignez pour vous le glaive: Les châtiments par le glaive sont terribles! Et sachez qu'il y a un jugement.