1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

(39: 1) Au chef des chantres. A Jeduthun, Psaume de David. (39: 2) Je disais: Je veillerai sur mes voies, De peur de pécher par ma langue; Je mettrai un frein à ma bouche, Tant que le méchant sera devant moi.

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

(39: 3) Je suis resté muet, dans le silence; Je me suis tu, quoique malheureux; Et ma douleur n'était pas moins vive.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

(39: 4) Mon coeur brûlait au dedans de moi, Un feu intérieur me consumait, Et la parole est venue sur ma langue.

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

(39: 5) Éternel! dis-moi quel est le terme de ma vie, Quelle est la mesure de mes jours; Que je sache combien je suis fragile.

5 Е то направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

(39: 6) Voici, tu as donné à mes jours la largeur de la main, Et ma vie est comme un rien devant toi. Oui, tout homme debout n'est qu'un souffle. -Pause.

6 Н аистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

(39: 7) Oui, l'homme se promène comme une ombre, Il s'agite vainement; Il amasse, et il ne sait qui recueillera.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

(39: 8) Maintenant, Seigneur, que puis-je espérer? En toi est mon espérance.

8 И збави ме от всичките ми беззакония.

(39: 9) Délivre-moi de toutes mes transgressions! Ne me rends pas l'opprobre de l'insensé!

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

(39: 10) Je reste muet, je n'ouvre pas la bouche, Car c'est toi qui agis.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

(39: 11) Détourne de moi tes coups! Je succombe sous les attaques de ta main.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

(39: 12) Tu châties l'homme en le punissant de son iniquité, Tu détruis comme la teigne ce qu'il a de plus cher. Oui, tout homme est un souffle. -Pause.

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

(39: 13) Écoute ma prière, Éternel, et prête l'oreille à mes cris! Ne sois pas insensible à mes larmes! Car je suis un étranger chez toi, Un habitant, comme tous mes pères.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

(39: 14) Détourne de moi le regard, et laisse-moi respirer, Avant que je m'en aille et que ne sois plus!