1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

Yo me dije: Velaré sobre mis pasos, Para no pecar con mi lengua; Pondré a mi boca un freno, En tanto que el impío esté delante de mí.

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Enmudecí, guardé silencio y me callé; Con su dicha, se agravó mi dolor.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

Ardía mi corazón dentro de mí; En mi meditación se encendió fuego, Y así proferí con mi lengua:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Hazme saber, Jehová, mi fin, Y cuál es la medida de mis días; Sepa yo cuán frágil soy.

5 Е то направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

He aquí, diste a mis días la largura de un palmo, Y el tiempo de mi vida es como nada delante de ti; Ciertamente es como un soplo todo hombre que vive. Selah

6 Н аистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

Sí, como una sombra que pasa es el hombre; Ciertamente, en vano se afana; Amontona riquezas, y no sabe quién las recogerá.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Y ahora, Señor, ¿qué puedo yo esperar? Mi esperanza está en ti.

8 И збави ме от всичките ми беззакония.

Líbrame de todas mis transgresiones; No me pongas por escarnio del insensato.

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

Enmudecí, no abrí mi boca, Porque tú lo hiciste.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Retira de mí tus golpes; Estoy consumido bajo la dureza de tu mano.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

Castigando sus pecados, corriges al hombre, Y deshaces como polilla toda su belleza; Ciertamente como un soplo es todo hombre. Selah

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

Oye mi oración, oh Jehová, y escucha mi clamor. No te hagas sordo a mis lágrimas; Porque forastero soy junto a ti, Un huésped, como todos mis padres.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Déjame, y tomaré fuerzas, Antes que me vaya y perezca.