1 Е то, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

He aquí que todas estas cosas las han visto mis ojos, Y las han oído y percibido mis oídos.

2 К оето знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

Como vosotros lo sabéis, lo sé yo; No soy menos que vosotros.

3 Н о аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

Mas yo querría dirigirme al Todopoderoso, Y querría discutir con Dios.

4 З ащото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

Porque ciertamente vosotros sois fraguadores de mentira; Sois todos vosotros médicos nulos.

5 Д ано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

Ojalá os callarais por completo, Porque esto os sería contado por sabiduría.

6 С лушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

Oíd ahora mi razonamiento, Y estad atentos a los argumentos de mis labios.

7 З аради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

¿Hablaréis iniquidad a favor de Dios? ¿Hablaréis por él engaño?

8 З аради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

¿Haréis acepción de personas a su favor? ¿Actuaréis como abogados de Dios?

9 Д обро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

¿Os iría bien si él os escudriñase? ¿Os burlaríais de él como quien se burla de un hombre?

10 Т ой непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

Él os reprochará de seguro, Si solapadamente hacéis acepción de personas.

11 В еличието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

De cierto su majestad os habría de espantar, Y su terror habría de caer sobre vosotros.

12 В ашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

Vuestras máximas sentenciosas son refranes de ceniza, Y vuestras réplicas son argumentos de arcilla.

13 М лъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

Guardad silencio, que voy a hablar yo, Y que me venga después lo que viniere.

14 К аквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

Pondré mi carne entre mis dientes, Y arriesgaré la vida en mis manos.

15 А ко и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

He aquí, aunque él me mate, en él esperaré; No obstante, defenderé delante de él mis caminos,

16 Д аже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

Y esto mismo será mi salvación, Porque no comparecerá en su presencia el impío.

17 П ослушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

Oíd con atención mi razonamiento, Y mi declaración entre en vuestros oídos.

18 Е то сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

He aquí ahora, si yo expongo mi causa, Sé que saldré absuelto.

19 К ой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

¿Quién es el que contenderá conmigo? Porque si ahora yo callara, moriría.

20 С амо две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

A lo menos ahórrame dos cosas; Entonces no me esconderé de tu rostro:

21 Н е отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

Aparta de mí tu mano, Y no me asombre tu terror.

22 Т огава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

Emplázame luego, y yo responderé; O yo hablaré, y respóndeme tú.

23 К олко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

¿Cuántas iniquidades y pecados tengo yo? Demuéstrame mis transgresiones y mis pecados.

24 З ащо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

¿Por qué escondes tu rostro, Y me tratas como a un enemigo?

25 Щ е изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

¿A la hoja arrebatada has de quebrantar, Y a una paja seca has de perseguir?

26 З ащо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

¿Por qué dictas contra mí amargas sentencias, Y me haces cargo de los pecados de mi juventud?

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

Pones además mis pies en el cepo, y observas todos mis caminos, Midiendo las huellas de mis pies.

28 П ри все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

Y mi cuerpo se va gastando como cosa carcomida, Como vestido roído por la polilla.